Loading...
Какво значи иновативно счетоводство, при което показваш една картина, но в действителност тя въобще не е такава. Прави се често при публичните компании, но в някои случаи и при държавното бюджетиране.
Теглиш 7.2 млрд. лева заеми отгоре и ги инвестираш в капитал на държавни компании – банката за развитие и БЕХ например. Това не се води дефицит. Тези компании обаче финансират проекти, които ако не минат през тях, а директно през бюджета биха били разходи. Така правиш едно и също, но в единия случай надуваш дефицита с над 2% от БВП, а в другия случай той си остава същия.
Това не е патент само на Теменужка Петкова и не е само на България. Такива измишльотини правеше и Гърция и знаем до какво доведоха. В много по-малко мащаби правеха и предишни наши правителства. Най-пресният пример с шашмата с 1.2 млрд. лева, които се разкарваха между сметката на правителството в БНБ и МРРБ в зависимост за коя година искаме да намалим или увеличим дефицита. Или с идеята държавата да поеме дълга на Топлофикация, което няма да е разход, ама след това БЕХ да плати дивидент от въздуха, което щеше да е приход.
Кого лъжем с такива ходове е въпроса? Лъжем най-вече себе си. Като след това вземаме решения на базата на измислени и нереални числа. Иновативното счетоводство е врата към Ада. И трябва да бъде залостена.
