Loading...
Всички, които говорят за Украйна, мира и войната – политици, журналисти, анализатори, разбирачи, умници и всякакви други, пропускат нещо много важно. Всъщност най-важното.
Украинските воини. Техните семейства, техните близки и любими, техните познати и приятели, всички онези, които всъщност представляват украинския народ.
И за никакво сравнение с ония от руската войска, показвани по руските медии, не може да става и дума. Руската войска, която всъщност не е особено руска е събирана от кол и въже. Не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Клети бедняци от дълбинните области, записали се в армията за печалба, хиляди алчни наемници, хиляди насилствено хванати и подкарани към окопите младежи, хиляди криминални престъпници и накрая – най-големият /засега най-големият/ позор за една армия, която се препоръчва за могъща и непобедима – изгладнели и покорни севернокорейци. И да, в тази армия вероятно има и доброволци с изгладени от путинската пропаганда мозъци.
Всъщност не армия, а орда, от която развитите държави не биха се бояли, ако тарторите й нямаха ядрено оръжие.
Ама какви ти могъща и непобедима армия-половин година, че е повече, тази армия обстрелва Покровск, обкръжава Покровск, наближава Покровск, всеки миг ще завземе Покровск и още не го е завзела /поне докато пиша това писание/.
Вярно е, че ако развитият свят не снабдяваше с оръжие Украйна, тя щеше да загуби войната, въпреки несъмнения героизъм на воините си, все пак превъзходството на Русия в суровини, в населението /пушечното месо/ и въоръжение е огромно.
И оттук подлото лицемерие на всякакъв вид обявили се за „миротворци“ политици и журналози /журналисти, политолози, социолози, антрополог и подобни/, които искат да не се дава оръжие на Украйна, за да спре войната. Всъщност те искат спиране на войната чрез победна на Русия и въобще победа на Русия.
А лицемерието им става още по-мерзко, когато заразправят колко са загрижени за живота на украинските воини.
Те, украинските воини, са готови да го пожертват за свободата на своята родина, за нейното съществуване и оцеляване, ама не – зеленият чорап и оранжевото чудо са по-загрижени за живота на украинците от самите украинци.
И всички са наясно, че всъщност и двамата, а и всички останали подобни на тях, никого не жалят – Тръмп си гледа изгодните сделки, нашенският Радев се маже на Путин, а Борисов се снишава като бившия си работодател Тошо и души вятъра.
Като във всички тези съдбоносни и показателни събития прозира една позорна българска особеност.
Черната завист на един народ /нека са мнозинството българи/ с робски светоглед и с робски наклонности към един народ, който отстоява свободата, независимостта и достойнството си.
Черната завист на един народ, който държи на робството и едва ли не се гордее с него, към един народ, който самоотвержено се бори срещу чуждото иго.
Черната завист на един народ, чиято основна ценност е била и сега също е, само и единствено оцеляването чрез нагаждане и покорство, към един непокорен народ, чиято основна ценност е свободата.
Да прибавя нещо, което не се знае, или пък го знаят само някои хора от по-старото поколение. Когато Българската Комунистическа Партия дважди пожела България да стане Съветска република, българският народ /мнозинството българи/ щеше да се подчини без никаква съпротива. Знам го от разговорите на възрастните, които слушах като дете. Ама то и сега си е ясно.
И към края едно обръщение към робите и раята, за които европейските ценности, между които справедливостта, свобода, независимостта и човешките права не съществуват. То нали, когато някой не може да постигне нещо, обявява го за несъществуващо.
Та да им кажа нещо на тия роби и робини, на тия снишени оцеляващи клетници.
И да загуби войната, и да загуби целостта си, оттук нататък украинският народ ще буди възхищение, защото е велик народ. Не американският, не руският, украинският народ е велик.
Защото се изправи срещу най-военизираните световни сили – Русия, подпомагана от Китай, Иран и Северна Корея. Изоставен от тръмпизираната Америка.
И ако все пак успее да се запази като държава, Украйна със сигурност ще настигне равнището на развитите европейски държави и то бързо.
А вие, робите, ще оцелеете, да, и този път ще оцелеете с вашето нагаждане, снишаване, примиряване, ослушване. Но ще бъдете най-бедните, изостанали и нещастни, поне Европейския Съюз. Ще мрънкате, ще се оплакване, ще се мразите помежду си, ще мразите онези, които са по-горе от вас, ще тъпчете онези, които са по-долу, или онези, за които си мислите, че са по-долу. Цигани, обратни, или македонци, например. Ще се утешавате с папуци, байраци, колци, потури и измишльотини за велика история.
Да сте живи и здрави, честито ви оцеляване.
А на Украйна – слава. И слава на героите й.
А също браво на Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Исландия, Естония, Латвия и Литва, които също са малки държави, но проявиха и смелост, и достойнство, и самочувствие.
