Loading...
Тъй като започва поредният възторг около соларните инсталации и отрицателните цени на електроенергията — съответно и около „панацеята“ батерии — нека припомня няколко основни факта:
Колкото повече солари, толкова по-голям е потенциалният дисбаланс в енергийната система. А този дисбаланс струва пари — все повече пари.
Колкото по-отрицателни са цените, толкова по-силен е т.нар. „канибализъм“ в системата, особено между самите соларни производители. Причината: и при тях има фиксирани разходи и кредити, които трябва да се изплащат.
Тъй като значителна част от „инвеститорите“ в соларни проекти са политически влиятелни фигури, пригответе се за натиск за тяхното „спасяване“. Това ще означава нови субсидии — преки или косвени — с цел да се компенсират загубите от отрицателните цени. В крайна сметка сметката ще бъде платена от потребителите или от данъкоплатците. И ще се усети.
Батериите не са панацея. Изключение правят ПАВЕЦ (помпено-акумулиращите ВЕЦ), които имат реален мащаб. Останалите видове батерии могат евентуално да покрият краткотрайни пикове в потреблението — и то в някакво отдалечено бъдеще. Масовото им навлизане изисква огромен финансов и ресурсен капацитет (който също трябва да бъде осигурен), както и време. И винаги остава рискът: технологичният пробив, който да направи батериите по-евтини, все още не е факт. Можеш лесно да останеш с късата клечка.
И накрая: каквото и да правим, има поне 60 дни в годината, в които нито соларите, нито батериите могат да покрият нуждите на системата. За тези периоди са нужни мощности — без тях просто не може.
Просто да знаете: суперотрицателни цени от порядъка на минус 190 лв./МВтч не означават, че ще плащате по-евтин ток. Напротив. Системните разходи ще продължат да растат — а тях също вие плащате.
