Loading...
Колкото по-голямо е едно икономическо явление, толкова по-трудно се поддава на оценка и обобщение. Всяка година по това време се убеждаваме в това, когато наборът от числа, съставляващ бюджета, попадне в ръцете на политиците. Те обикновено се изкушават да го сведат до някой кратък лозунг, който да спести вглеждането в дребните цифри.
Тази година въображението им изневери, като им поднесе вече използваните фрази “социален бюджет” и “бюджет на растежа”. Но журналистическият гений помогна с определението “пица с месце” – явна препратка към ненадминатата стилистика, която ни завеща Симеон Дянков.
Вярната оценка е, че бюджетът и този път е скучен (какъвто би трябвало да бъде) с три съществени новости – емисия еврооблигации, две нови инвестиционни програми и затегнат контрол и орязани разходи на повечето министерства. Тези новости са съпроводени и с някои неясноти. Не се знае почти нищо за критериите и правилата на новите инвестиционни програми, а новите емисии външен дълг още не се коментират.
Доста друга информация обаче е налична, и то в изобилие. Затова нека да разгледаме сметките на правителството от гледната точка на интересите на хората, които разчитат на бюджета.
От бюджета зависят доходите на мнозинството български граждани и на немалка част от бизнеса. Около 3.8 милиона пълнолетни българи изцяло се осланят на държавни пари – пенсионери, безработни, майка с деца и държавни служители*. За тези категории лица може да се предполага, че имат други доходи само по изключение. Освен това стотици хиляди получават социални помощи, детски добавки и пр. Трудно е да се каже колко човека са те, тъй като има дублиране на помощи и обезщетения. Ако за отправна точка вземем хората, чиито здравни осигуровки се плащат от държавата**, и добавим към тях и заетите в държавния сектор плюс неясен брой родители, които не са обхванати в предходните групи, но получават детски, както и безработните и майките, които получават обезщетение, то излиза, че доходите на 3/4 от хората зависят в една или друга степен от този скучен документ.
Затова нека видим кой губи и кой печели, като оставим встрани ведомствените интереси.
Пенсионерите. Средният размер на пенсията на един пенсионер ще нарасне от 293,55 лв. през 2013 г. на 307,64 лв. през 2014 г., според МФ, което е повече от инфлацията. Това повишение все пак не компенсира намалялото съотношение средна пенсия/средна заплата – от 41-44% в годините преди кризата до 37-38% сега. Ако може да се говори за печеливши тук, това са тези 15 хиляди в предпенсионна възраст, които по променените правила ще могат да се пенсионират още догодина.
Майки, безработни, болни. Единствено жените, които получават обезщетение за отглеждане на дете, получават увеличение – на 340 лв. месечно. Тези, които отговарят на доходния критерий, ще получат и увеличение на детските добавки за второ дете – от 35 на 50 лв.
Минималното обезщетение за безработица не се променя, което предизвика критики от КНСБ. Средствата за активни мерки на пазара на труда също ще са по-малко и предстои да видим дали това ще има негагивно влияние върху безработицата. Досега данните не показват сериозен и траен ефект от програмите за субсидирана заетост.
При болничните няма промяна и тежестта отново остава предимно за работодателите. Но данните на НОИ показват растяща тенденция да се товари осигурителната система с тези разходи, и то през лятото, което говори за изкривяване.
Бедни. Социалните разходи се увеличават с 8.4%, така че хората, които живеят от помощи, ще разполагат с повече пари. По наши изчисления – 170 лв. на месец, средно на човек.
Работещите бедни ще получат, поне на теория, увеличение на заплатата си – освен ако работодателите им не решат, че вдигането на осигурителните прагове и на МРЗ не ги устройва.
Бедни общини. Дискусията по въпроса за минималните заплати би трябвало да се води не по принцип, а като като част от темата за регионалните неравенства. Предстои да видим дали новата регионална програма за 500 млн. лева, специалният фокус върху Северозапада и мерките в подкрепа на инвеститорите в бедни общини ще облекчат проблема.
Държавни служители. Предвидените съкращения на разходите на повечето министерства ще направят държавната служба по-несигурна, но, от друга страна, има обещания за увеличаване на заплатите на служителите за сметка на оптимизациите. Общо за заплати в консолидирания бюджет са предвидени с 0.3% по-малко средства спрямо тази година, тоест, тези запазят работата си очевидно ще увеличат доходите си.
Служители на БДЖ и Български пощи. Бюджетът предвижда сериозно увеличение на субсидиите за тези организации, така че работещите в тях могат да разчитат и на по-високи заплати. Субсидията за БДЖ е 179 млн. лв., а за “Български пощи” е повишена от 2 млн. лв. за тази година на 12 млн. лева.
Други държавни предприятия и структури. Намалява се дивидентът от 80% на 70%, така че печелившите държавни компании ще имат по-голям ресурс.
Политическите партии. Тези, които преминаха 1%, ще запазят субсидията си според проектозакона. Но е вероятна инициатива на депутати за намаляването й преди второто четене.
Вложители. Средният спестител ще печели месечно по 60 стотинки през следващата година в резултат на инициативата на депутати от БСП да поискат намаление на данъка върху лихвите с 2 процентни пункта.
Лекари и пациенти. Работещите в болниците остават под напрежение, след като оказа, че бюджетът за болнична помощ е планиран с 390-440 млн. лв. дефицит. В своя анализ БСК подчертава, че делът на финансово участие на държавата и общините в Бюджета на НЗОК намалява от от 34% през 2008 г. на 14% през 2014 г. Според БЛС 75% от клиничните пътеки са недофинансирани, а освен това ще има и недостиг на направления за преглед при специалист.
Дефицитът означава, че пациентите отново няма да бъдат лекувани добре – в най-добрия случай докато поредната здравна реформа не даде резултат.
Все още има твърде много неясноти по плановете на кабинета за съкращаване на легла в малки болници и заместването им със спешни центрове, промяна на снабдяването с лекарства и премахване на монопола на НЗОК. Засега единственото сигурно е, че лекарите в малките болници имат повод да се тревожат за работните си места. Ако въвеждането на втори стълб на здравната система стане по модела на универсалните фондове, не се очаква повишаване на мотивацията на хората да се осигуряват.
Земеделци. Като цяло земеделието ще разполага с повече средства, най-вече заради увеличените преки плащания. Един от секторите, които безспорно печелят от новия бюджет, са тютюнопроизводителите, за които се заделят една трета от националните преки плащания. Сумата – 89 млн. лв. е повече от средствата за животновъдите – 60 млн. лева, които протестират сега с искане за по-големи авансови плащания.
Не е известно как ще бъдат засегнати зърнените босове, които си извоюваха минимални национални доплащания, но остават по-важните въпроси за евентуален таван на преки плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони.
Строителни фирми, доставчици на техника. В републиканския бюджет е заложено увеличение на капиталовите разходи. Но в същото време стана известно, че поне до средата на следващата година няма да има нови Оперативни програми, а ще се изпълняват договори по старите. Планираните разходи по оперативните програми в новия бюджет са с 576
млн.лв. по-малко спрямо тези за 2013 г. Това означава, че фирмите за строителство на пътища, за ремонт на сгради и доставка на техника, а също и многобройните организатори на информационни и пиар прояви с европари, ще имат по-слаба година. Част от тях могат да разчитат на предвидените нови фондове за 640 млн. лв., включително публичната инвестиционна програма за 500 млн. лв.
И накрая, какво може да очаква от новия бюджет обикновеният бизнес? Ако правителството спази намеренията си – относителна стабилност. Данъците няма да се повишат, но е заложен натиск за изкуствено увеличаване на ниските доходи – чрез минималната работна заплата и осигурителните прагове. Това ще засегне предимно малкия бизнес (семейни фирми, фирми в бедните райони, стартиращи предприятия), до който трудно достигат ползите от насърчителните мерки, които правителството обещава, включително преференцията за инвестиции в общините с висока безработица. Малките фирми, от друга страна, ще бъдат облекчени от заявките на правителството да оставя повече ликвидност в икономиката (чрез по-бързо връщане на данъчния кредит и новите инвестиционни програми). Средният бизнес, особено този, който работи за износ и не зависи от българската държавна хазна, ще бъде в по-добро положение предвид започващото възстановяване на еврозоната. За големия бизнес, който е на пряко договоряне, трудно могат да се правят обобщения на базата на бюджета.
* Заетите в обществения сектор, например, училища са 580 хиляди, докато служителите в държавната администрация са под 150 хиляди.
**4.02 млн. души, включително децата
Иванина Манчева / economix.bg
