Редколегията на Слави и много други активни хора правят много специфична грешка, за която в бизнес училищата се учи още в първи курс. Те проектират своето собствено желание да участват активно в политиката върху всички или поне по-голямата част от българите. Което е грешно. Повечето български граждани нямат никакво желание и намерение да се занимават активно с политическа дейност или граждански контрол на политиката.
И това е съвсем рационално – всеки човек си има по-важни неща в живота. Примерно, самият аз не желая успеха на 420 държавни фирми да зависи от моя гражданския контрол върху тях – нито имам времето, нито имам желанието, нито имам способностите да се занимавам с това. Това, че можело държавно ЕРП и ВиК да функционира ефективно, ако аз и още 1 милион българи по цял ден му следим и изследваме финансовите отчети и операции, не ме вълнува, ама грам. Нямам време и желание да се занимавам с глупости. И тук е голямата заблуда – трябва ни не държава, която функционира ефективно, когато милиони българи по цял ден се занимават да пъдарят политиците да не откраднат някакви пари, а държава, която функционира ефективно без значение какво правят политиците. Тоест, държавно управление, което не ни се меси в живота и съответно ние зависим в много малка степен от него.