Помниш ли, помниш ли чистия плаж…
Тихия бряг без хотели по него…
Искам на море.
На нашето си. Нямам кой знае какви претенции, обаче искам като отида да не се чувствам като в София.
Искам да видя плажа, а не разни монолитни сгради.
Искам да чувам шума на вълните, а не боботенето на разни машинарии.
Искам да вдишвам соления въздух, а не прахоляк и бензинови изпарения.
Искам да усещам морския бриз, а не топлите вълни от разни кебапчийници.
Искам като изляза на разходка вечер наистина да се разхождам, а не да си проправям път през недовършени строителни обекти, рискувайки да прибавя към незабравимите си спомени от почивката и посещение на местния фелдшер – ей тъй, за разнообразие.
Искам да се отнасят към мен като към човек, а не като към говедо с портфейл.
Уморих се да описвам на децата си как е изглеждало морето ни когато аз самата съм била дете.
“ – Виждаш ли тези големите сгради? Това беше само плаж, а там, където стърчи ей оня кран имаше горичка с тополи. Тази кална локва, от която пък стърчат железните, пръчки беше рекичка и се вливаше в морето, и в нея плуваха рибки. – А сега защо не плуват? – Защото, ей там онази купчина чакъл и пясък с големите найлони отгоре, е спряла пътя на рекичката към морето и рибките са умрели.“
Стига са се оплаквали хотелиерите и туристическите агенции, че нямало туристи.
Те не искат туристи, те искат отчаяни мазохисти с мъглява идея за луксозна почивка, готови да изтърпят всичко само и само после гордо да се хвалят, че са били на море в някоя евтина имитация на Лас Вегас и са платили не знам какви си пари… “ – И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик – Так!“
Готови да търпят отвратителните условия, непрестанния шум, липсата на свободно пространство и безумните цени.
Готови да бъдат третирани като отрепки от хора, които едва са се научили да се подписват, но знаят как да те убедят, че трябва да си благодарен, задето трябва да платиш за храна, от която и куче би се отвърнало.
Криза имало, хората нямали пари, тежко било положението. Вярно е. Но това далеч не е единствената причина за отлив на туристи. Кризата ще отмине рано или късно, а унищожението на черноморието ни си остава факт. Тъжен, грозен и непоправим.
Шапки долу за красотата, която убихме!