Loading...
ВЗРИВЪТ В ЗАВОДА В ГОРНИ ЛОМ
Кой е собственикът – бос на Великата масонска ложа на признатите и свободни зидари
Няма да преразказвам онова, което вече знаете от телевизиите за взрива в завода за утилизация на боеприпаси в с. Горни Лом
Цеховете на завод „Миджур“ са разположени в котловина под едноименния връх в Стара планина. Построени са амфитеатрално и отделно един от друг, за да бъдат ограничени щетите при инцидент.
Ето ви и карта, на която може да видите обекта:
http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.447716&lon=22.725563&z=16&m=b&show=/24258773/bg/Завод-Видекс-
Въпреки амфитеатралното разположение, сега на мястото на завода е изблизана от взрива пустош, а на мястото на цеховете и сградите – кратери.
Село Горни Лом по права линия е на около 3 километра. Късмет,ограничил щетите от експлозията само до счупени стъкла, избити врати, е планинския релеф. Районът е отцепен още непосредствено в края на селото заради продължаващите експлозии. Екипите на Бърза помощ, пожарните, следователите, полицията, военните и т.н. ще изчакат до утре следобяд, за да се минимилизира опасността да пострадат от нова експлозия или хвърчащите от тях осколки.
Ако се рискува, полицейската блокада може да се заобиколи отстрани на пътя, да се подбере относително по-безопасен маршрут, но е невъзможно да се влезе на територията на самия завод – гарантирано безумие е. Специалистите го знаят и затова дори не правят опит да хвърлят „едно око“, както се казва, а любопитството на колеги и оператори е изпарено още по пътя през селото с изпочупените стъкла.
В склада е имало около 25 тона готов взрив, на площадките днес са пристигнали 7 тира (средно по 15-20 тона всеки), натоварени с мини на гръцката армия за утилизация. Неясно е какво е имало в другия склад и по цеховете.
Официално има три ранени жени, от които две са били на портала и пометени от взривната вълна (той е на близо километър от основните сгради).
Но броят на загиналите никой не знае. Това няма да се научи и от оглед – вероятно от част от хората не е останало нищо. Ще се разбере само по списъка на работещите.
Има предположения за около десетина мъртви, но държавните власти правят и невъзможното да укрият истината! Защото според мен става дума за много и много десетки загинали.
Моята сметка, която уточних по някои документи:
* 24 души – само охранителите в отделно звено, които работят на три смени (т.е. 8 души в момента на експлозията са били там)
* 148 души общ списъчен персонал. Официално се работи на две смени. В момента на взрива (17:04) едната смяна е напускала, идвала е другата на работа. Следователно минимум над 70 души са били в завода, но всъщност са повече. (по други данни персоналът е 104). Днес са приемали доставки по договора с гърците, предстояло е изплащане на заплати и т.н.
* цялата администрация, вкл. синът на собственика, който се води шеф на фирмата и не отговаря на джи-ес-ема си.
Това не е първата драма в този завод.
* На 3 февруари 2010 г. късно вечерта в завода „Миджур“ избухва пожар, при който са пострадали четирима служители на фирмата и следва силен взрив в цеха за амонит. С ПРИСЪДА № 100 гр.Белоградчик, 17.05.2012г., виновни за случилото се няма.
* През 2007 година един мъж загина, а една жена пострада след друга експлозия в завода. Отговорни няма
* Взрив в „Миджур“ избухна и през 2002 година.
Видекс АД е създадена през 1990 г. с основен предмет на дейност
маркетингова, инженерингова, производствена, търговска дейност и услуги в страната и в чужбина. Няколко години след създаването си фирмата се занимава предимно с износ на взривни материали, главно в Република Македония.
През 1994 г. съвместно с Миненерго ООД учредява дружество Нитробалкан ЕООД, занимаващо се предимно с транспорт и спедиция на опасни материали.
През 2000 г. след Решение на НС от 02.07.1997 г. за раздържавяване на военно-промишленият комплекс е образувано акционерно дружество „Миджур 99″, което закупува завода за производство на прахообразни взривни материали и средства за взривяване – „Миджур“, с. Горни Лом.
С оглед концентрация на производство, търговия и спедиторска дейност,
от февруари 2004 г. трите фирми ВИДЕКС ЕООД, МИДЖУР 99 АД и
НИТРОБАЛКАН ЕООД се преобразуват чрез вливане в акционерно дружество Видекс АД, при което са концентрирани всички основни дейности, вкл. разработването и създаването на нови взривни вещества. По късно същата година дружеството създава и пуска в експлоатация цех за производство на грубодисперсни амонити ГДА и АНФО Л.
От юли 2008 по договор с гръцката армия фирмата утилизира нейните боеприпаси. „Видекс“ е с пълен лиценз за международна търговия със стоки с възможна двойна употреба. Има и маса договори, които заради класифицирания им характер засега няма да коментирам.
Това е Съвета на директорите:
18.5.2011 г. 16:12:33 Дата на изтичане на мандата: 05.05.2016
Емил Валериев Митков
ИРИНА ВИТАЛИЕВНА МИТКОВА
ВАЛЕРИ ЕМИЛОВ МИТКОВ
24.9.2010 г. 08:32:45 Дата на изтичане на мандата: 14.02.2011
Емил Валериев Митков
ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА КАМБУРОВА-ЛАЗАРОВА – Заличено обстоятелство
ИРИНА ВИТАЛИЕВНА МИТКОВА
ВАЛЕРИ ЕМИЛОВ МИТКОВ
21.1.2008 г. 08:40:46 Дата на изтичане на мандата: 14.02.2011
ВАЛЕРИ ЕМИЛОВ МИТКОВ
ИРИНА ВИТАЛИЕВНА МИТКОВА
ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА КАМБУРОВА-ЛАЗАРОВА
Интересният човек е Валери Емилов Митков
От 24 март 2013 е Велик майстор на Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България.
Митков е и в управлението на акционерното дружество „Първа частна ловна дружинка“, Видекс АД, „Винарна Лопуша“, „Миджур Ризорт“, „Дом Яворов“.
Собственик е в „Нитроинженеринг“ (разработване и изследване на нов екологичен експлозив за граждански цели) и има стари участия в „Парагон Холдинг“ (консултации в областта на финансите и търговията), „Балканремонт Инженеринг“ (строителна фирма), „Лопуша Енерджи“ и др.
Роден е 1961 г. Дипломирал се е като металург в Московския институт за стомани и сплави през 1986. През 1989-1991 специализира Международни икономически отношения в УНСС, 2006 става д-р на науките по „техника и технология на взривните вещества“ в Минно-геологическия институт, доцент е там от 2008 г., от 2012 е ръководител на Висша школа за подготовка на персонал за взривни работи.
И последно. Делото за взрива на Петолъчката е засекретено заради държавни интереси. Онзи ден за пореден път се отложи за края на декември.
В книгата си „Дуел“ съм описал какво стана там, какво се укри, как там се появиха вече уж изгърмяли (!!?) снаряди при предишния взрива в с. Челопечене до София. Т.е. как унищожените при тези взривове „материали“ възкръснаха по погрешка на Петолъчката.
А в крайна сметка се оказват предназначени за използване от терористични организации по света.
Само за последните десет години у нас има 12 такива взривени завода и складове., вкл с ранени и убити. При част от случаите причината е непредпазливостта, ала според моите разследвания най-големите драми (Челопечене, Петолъчката) така миришат, че не се траят.
Дали и сега е така?!
