Loading...
(четиво за българофили)
Ще започна с една стара поговорка „когато фактите говорят и боговете мълчат“, а това означава, че независимо от голямото им желание на някои доморасли неолиберални богове, или изживяващи се като такива,бих ги посъветвал да помълчат поне до тогава, докато получат достатъчно практически познания и опит и спрат да обслужват чужди интереси, в разрез с националните такива, ако знаят какво е това!?
Ще започна с темата, която е постоянно актуална, независимо кои са в управлението на страната (дали тези, завършили московския университет „Ломоносов“ или станалия актуален в последно време Харвардски университет от Бостън ,САЩ) – енергетиката и газоснабдяването на България. Някои новоизпечени нашенски политици, често пъти на които сумарният им трудов стаж в практиката недостига за пенсия на един от тях, ще кажат, че темата е актуална от първата криза с преноса на газ през Украйна в началото на 2009 година, докато тези от ляво в парламента закачливо ще се подсмихват. Те, или поне част от тях (ръководството), знаят, че въз основа на междуправителствената спогодба в началото на 70те години на миналия век по СИВ започна изграждането на газопровода Сибир – Западна граница, дублиран от нефтопровод с изход на Черно море (Новоросийск) и на Балтийско море. Страните членки на СИВ трябваше да участват с реални инвестиции по изграждането на тръбопроводите, като възстановяването им щеше да се осъществява по дългосрочни договори (20-25 години) за доставка на нефт и газ, по предварително договорирани преференциални цени. България закупи лицензи за уплътнителни системи от САТ-ЛТТ, Франция, на преносни системи от НЕРА, Норвегия и комутационни системи от Сименс – ГФР, които към момента на договора за тръбопроводите бяха на световно ниво. Ние бяхме единственият производител на тази техника в СИВ, но което беше много по-важно, нашите специалисти успяха да адаптират доставяната съвременна техника с огромното разнообразие на съществуващите съобщителни средства, по ниво и възраст, в СССР, което е определящо изискване при изграждане и разширяване на съществуващите съобщителни мрежи. Така беше изграден основният тръбопровод на територията на Руската федерация, вероятно случайно, където се присъединяват тръбите от азиатските републики (Узбекистан, Таджикистан, Тюркменистан, Азербайджан, Киргизстан – с едни от най- големите запаси от земен газ в света, Казахстан и т.н.). Бяха изградени изходи към Централна и Западна Европа, към балтийските републики и към нас (Югоизточна Европа). Основните трасета за реализация преминаваха през Украйна, като на цялата територия на СССР, към отделните републики нямаше плащания на транзитни такси, каквито Съветският съюз плащаше на държавите, през които преминаваха тръбопроводите до крайния потребител. Трасето към нас обхващаше помпена станция Соколовка (граница Съветскисъюз-Румъния), помпена станция Исакча (Румъния-България), Кардам (вход-разпределител България), като през България преминават две тръби, тази доставяща газ за страната и транзитна тръба за Турция. На по-късен етап през Ихтиман бяха захранени Македония и Гърция, а в северозападна посока – Враца и Сърбия. Съгласно спогодбата България можеше да ползва 7 млрд.куб.м газ годишно, от които половината по преференциални цени до 1996 г. с право на продължение за още 20 години. При наличието на работещите промишлени предприятия у нас в края на 80 –те години, страната не е ползвала повече от 3.5 млрд.куб.м.газ, а в началото на 90-те години в много от ТЕЦ-овете въглищата бяха заменени с газови горелки. Към настоящия момент България потребява по-малко от 2.0 млрд. куб.метра газ и е останала с един единствен доставчик – Русия. При това, купувайки на най-високата цена за 1000 куб.м, която е тайна единствено за българския потребител. Защо се получи така? Вероятно, защото няма осъден държавен ръководител у нас за предателство на националните интереси, често неумело скрити под някакво „филство“, разбира се не и българофилство, а
просто обикновенна корупция
Стана традиция всеки кабинет, независимо с какъв цвят се декларира, да приеме, че от него започва сътворението на нашата държава. Обикновено всеки нов кабинет ругае предходния, но с действията си практически по нищо да не се различава, като държанието се определя от кого зависи, за да сме на власт. Предвидимост, целенасоченост в посока национални интереси – извинете какво е това?!
Нека да погледнем имат ли основания невероятните заплахи от ембаргото към Русия за България, кой е виновен за сериозните пропуски в българската енергийна доктрина и на каква цена? През 1997 г. господин Е. Бакърджиев подписа съглашение с ГАЗПРОМ, което по своята необмисленост изненада дори тогавашния шеф на концерна Рем Вяхирев, но пък позволи „със сълзи на очи“ г-н Р. Овчаров да го преподпише, тъй като той беше от знаещите, които се подсмихваха на безумията на тези „от дясно“. Разбира се безумията не свършиха до тук. Нима г-н Костов не подписа безумни условия с американски фирми за ТЕЦ Марица 1 и 3, а с консултантските услуги на ДПС беше изграден „Цанков камък“ за над 6000 евро на кВ, при международна такава около 1600 на киловат часа. Учудва ли се някой на факта, че сме единствената страна в Европа, която се снабдява монополно от Русия със земен газ и случайно ли е това? Каква е ситуацията към момента и има ли място политическият покер, който се опитва да играе г-н Путин, държейки според него, картата „ГАЗ“?
През 2013 г. влезе в експлоатация „Северен поток“, свързващ през Балтийско море Русия с ГФР, а от там – Централна и Западна Европа, заобикалящ Украйна, балтийските републики и Полша. Тя беше неприятно изненадана от нежеланието да участва в „Северен поток“, но се разбра, че има два вида европейци и по-европейци!! Има членове на НАТО, за които доктрините са задължителни и такива, които могат да си помислят. Разбира се, реакцията на поляците не закъсня – подписаха договор с фирмата „Шеврон“ за търсене на шистов газ, независимо от неясното отношение на Брюксел. Такъв договор подписа и Украйна през март 2014 година. За гъсто населена Европа това едва ли е разумният изход, но покерът продължава. Може би трябва да припомня на някои, че ние признахме Косово незабавно, а Гърция и Румъния не са го признали и до днес. За това пък след 20 години строителство на моста Видин – Калафат, след моста в Калафат опира едва ли не върху козя пътека. Все пак проблемът „Национален интерес“ не е от вчера?
На Югоизток нещата се събудиха, когато започна да се говори за“Набуко“ и веднага започна да се говори колко неизгоден(??) за България би бил този газопровод, развалящ монопола на Русия. Още не се беше появил „Майдан“, но започна да се говори за трасето на „Южен поток“, заобикалящ Украйна. Но неясно къде отиващ с неговия 50 млрд.куб.м годишен капацитет, като трябва да се знае, че тръбата към нас, която доставя в момента около 12-14 млрд.куб.м по съществуващия газопровод, задоволява напълно потребностите на региона. Отдавна стои въпросът защо ние, географски изгодно разположени, въпреки многократните обещания на правителства с различен,според тях, цвят, не са осигурили други източници на земен газ, освен този от Русия. Зная какво ще кажат скептиците или ако искате
някои псевдопатриоти
– такива са възможностите, но ние работиме по въпроса! Какво е действителното положение? Гърция, още при включването й към газопровода у нас през 90-те години, започна да работи по алтернативно трасе от Италия през Адриатика, което е отдавна в експлоатация, като от разпределителя при Комотини (Гърция) до Хасково отдавна трябваше да бъде изградена връзка. Но такава все още няма, защо ли? Още по-фрапантен е въпросът за връзката с изхода на тръбопровода от Близкия изток през Турция и Мраморно море до турско-гръцката граница, предназначен за доставка на газ за захранване на предвидената за строеж гръцка ТЕЦ, която вероятно никога няма да влезе в експлоатация. Изводите можете да си направите сами. Каква е действителната ситуация у нас? Страната потребяваше при пълно натоварване на мощностите, тогава когато имахме индустрия, около 3 млрд.куб.м газ (тежка химия, металургия, плоско стъкло и т.н.), което при сегашното ни състояние означава годишна потребност от около 1.5-1.8 млрд. куб.м. Тук възникват редица въпроси, на които съответните ведомства дължат отговор. Най-старото известно газово находище у нас е това в Чирен. Разработено и пуснато в експлоатация с химкомбината „Химко“ във Враца. Фактически Чирен е причината комбинатът да е във Враца, а не изпълнено желанието на някой партиен велможа да издигне промишлен паметник в родния си край. Благодарение на безумна приватизация от конкурента на комбината, тъй като подобни комбинати са построени в Украйна и Русия, нашето селско стопанство остана без азотни торове, но практически бе ликвидиран и азотно-торовият завод в Девня и производството на фосфатни торове. Така възниква поредният неприятен въпрос: След като комбинатът във Враца не използва находището Чирен повече от двадесет години, къде е добитият газ (разчетна мощност неоводнен добив 400-600 млн.куб.м годишно), кой експлоатира находището и къде реализира добития газ и по какви цени? Аз зная, че Чирен се използва като газохранилище с капацитет 1.1 млрд.куб.м земен газ, но поставените по-горе въпроси не отпадат – напротив. Ако сумираме собствените ни възможности със складовите такива и размера на потреблението, плюс резервните възможности от Гърция и Турция, следва още един логичен въпрос: „Кому е необходим този смешен плач“ за нова газова криза?
Запасите от земен конвенционален газ в световен мащаб се изчисляват, при сегашното потребление, за повече от 100 години, а заедно със шистовия газ за повече 200 години. Собствените запаси на Русия са преобладаващо в райони с ниски температури и сложна климатична обстановка. При това собственото потребление има значителен обем в общият добив, а и не е ясно още колко ще се ползват ресурсите на средноазиатските републики. Спирането на газопровоода „Набуко“ може да се отчита като успех на Путиновата енергийна доктрина, както и липсата на европейска активност, подпомагаща по същество интересите на концерна „Шеврон“ за търсене и експлоатация на шистов газ. Какъв е фактическият смисъл на проекта „Южен поток“. Съгласно официалните данни тръбопроводът ще е с годишен капацитет 50 млрд.куб.м земен газ, пресичащ Черно море и излизащ на суша в Североизточната част на българския бряг. Преминаването по дъното на морето поставя още едно специфично изискване – налягането на газа в тръбата трябва да бъде двойно от това по суша, за преодоляване на налягането на водния стълб, т.е. тръбите трябва да са под съответното налягане и пълни. Цена на проекта на този етап – 40 млрд. долара. Целта на проекта е заобикаляне на географски предопределеното трасе през Украйна чрез Северен и Южен поток и
засилване на енергийната зависимост на Европа от руските доставки
Северен поток е в експлоатация и осигурява около 39% от необходимия газ за Германия и някои от съседните държави, като наличните резерви осигуряват безпроблемно функциониране на националните икономики. А нивото на технологиите позволява увеличаване на доставките от Норвегия и Великобритания, също и увеличаване на преноса на газ през Средиземно море от Северна Африка. Руската икономика е силно зависима от продажбата на суровини – като газът и петролните продукти заемат челно място в експортната й листа. Евентуалните сътресения в реализацията им водят задължително до влошаване на платежния баланс, падане на курса на рублата, висока рецесия и липса на възможности за осъществяване на набелязаните програми, в т.ч. модернизация на армията. Проблемите при „Южен поток“ са още по-сериозни. Преди всичко предполагаемите потребители от Южна Европа (България, Румъния, Сърбия, Хърватска и Унгария) са финансово в тежко положение, потенциално нямат икономически обосновано основание за такива инвестиции и тези факти навеждат на мисълта за политически блъф, насочен за възпиране на проекта „Набуко“, поставящ под въпрос предполагаемите източници днес на ГАЗПРОМ, създаващ алтернатива за Европа и развързващ средноазиатските републики от действащия до сега руски пръстен. В тази посока налива вода и тиражираното в последно време предложение за азербайджански мост (внимавайте – след 5години). И изведнъж г-н Путин спира „Южен поток“ заради неразумните българи, които по комплексни причини не са се хванали на спусната въдица. Но целта е постигната – никой вече не говори за „Набуко“. Сега е време да се засили
бозата с новия „ Турски поток“
Е, и… какво е това – газостанция в пустинята, но такава вече има, писах по-горе. Газова връзка между Русия и Турция под морето съществува. Тогава каква беше неотложната необходимост от срещата на външните министри на Гърция и Турция (две членки на НАТО доколкото си спомням) по предложение на руския президент? До кога тези блъфове, които имат един, единствен резултат – българският министър председател Б.Б. организира колективна екскурзия по Европа за колегите си. Извинявам се, тясното сътрудничество между Корпоративна банка и Сбербанк – Москва, доведе, след спиране „временно“на работите по „Южен поток“, до спиране на паричните потоци към Корпоративна банка и открита заплаха за банковата система у нас, провокирана от нечии интереси. Едно малко доуточнение – Сбербанк е под прекия контрол на администрацията на Путин, а посредством национално отговорни „русофили“ Корпоративна банка е дълбоко навлязла в националната икономика и особено в нейния държавен сектор. Изводите можете да си направите сами!!
Стига господа, държавното ръководство на страната следва да се грижи за националните интереси, за интересите на своите сънародници, а не какво говори и иска депутатът от руската „ДУМА“ Ал.Бабаков, или американският сенатор Макейн. Крайно време е съответните служби да вземат съответните мерки срещу тези, които съзнателно или не, доведоха страната до икономически колапс, които позволиха страната да бъде сочена като най-бедния роднина в ЕС, а за някои основание да подлагат ръка, където и да е, само да бъдат оставени на власт.
Крайно време е да бъде прекратена ширещата се безотговорност, да започне реиндустриализация на страната, да се създаде ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ. Убеден съм, че разполагаме с достатъчно способни кадри – млади и по-възрастни, които да се срамуват, че са българи.
