Loading...
Представете си, че сте загубили работата си, в икономиката е страшна криза и наистина нямате пари. Имате дете с уникален талант в рекламата. Тръгвате по университетите и що да видите – в държавните университети няма специалност реклама (в СУ и УНСС наистина няма).
Реклама има, обаче, в един хубав частен университет и специалността е с наистина най-добрите учители. Да, но вие нямате пари да изпратите детето си в частния университет, въпреки че таксата не е висока (3-4 000 лева). Детето ви записва журналистика в държавен университет, защото там държавата му поема 75-80% от цената на образованието и практически прахосва таланта си. Бройките в частния университет пък си се попълват, така или иначе. Е, това социална държава ли е? Кого субсидира тази държава с вашите данъци, детето или държавния университет? И ако ще субсидираме държавни университети и техните шефове, каращи лимузини, а не децата, тогава защо изобщо имаме субсидия? Псевдо-социалните лъжи звучат по един начин през телевизора, но в реалния живот нещата са различни и се съсипват таланти и животи, за да може едни хора да феодалстват и крадат.
