Въпреки призивите няма да коментирам Първанов и син операция по кеширане на властта в детайли. Само няколко указателни щрихи за тези, които искат повече да работят по темата. Толкова е елементарно и съшито с бели конци, че няма нужда от супер експертност. Ако някой действително има желание от органите, оторизирани със защита на публичния интерес е елементарно да се зададат трудните въпроси и разкрие схемата.
Това е класическа конверсия на власт в активи със забавено или по-скоро отложено действие – т.н. спящи активи. Жалкото е, че журналистите нямат нужната подготовка. Примерно, някой бил взел два милиона лева кредит, обезпечен от дружеството. Ами къде са тези пари, те трябва да са на дружеството и да преминават автоматично в новите собственици. Така даваш двеста хиляди, получаваш десет пъти повече – само кеш. Ако са извън дружеството, значи някой ги дължи. Ами т.н. „бизнес“ оценка на хотела – която би трябвало /по това което видях от документа на екрана/ – сграда плюс оборудване и движимо имущество, е петнадесет милиона. Значи загубите за времето на опериране на хотела трябва да са 14 милиона и половина /а това няма как да бъде при малкото години функциониране/, за да се даде оценка от половин милион лева – елементарно. Да вкарат хотела в такава дългова дупка си е източване. Да не говорим за неразпределена печалба в дружествата, върху която се дължи данък дивидент – тя изобщо не може да участва в уравнението на Първанови. Против съм да има лов на вещици срещу бивши президенти, но именно господин Първанов, който стои в дъното на шлема, който ни зароби с близо 3 милиарда загуби, и без да понесе отговорност, сега да се афишира като милионер – ми идва в повече. Той и Овчаров се прави, че не е бил там и не участвал, но Видов ден идва. В България има доста хора, които могат да разчетат ред по ред схемата, ако имат достъп до оригиналните документи. В бизнеса винаги остават следи, и най-умните схеми си имат пропуски. А тази е далеч от перфектната.