Loading...
Внасяме продукция основно от сектори, в които нямаме конкурентно производство
Делът на вноса на първична и преработена аграрна продукция у нас през 2015 година се е увеличил с 1% в сравнение с предходната година – до 5,5% от общия експорт на страната. Това се казва в анализ на inteliagro.bg. В парична стойност той е възлизал на 3 млрд. лева. Въпреки покачването и слабата реколта при зърното – основен компонент на износа, външнотърговският баланс остава силно положителен – близо 3 млрд. лв.
За сравнение общият баланс за страната е отрицателен – за над 6 млрд. лв. Вносът представлява 37% от външнотърговския оборот (внос + износ) в разглежданите категории. В структурата според експертите не се наблюдават драстични изменения. Продължават да преобладават направления, в които родното производство не е достатъчно конкурентоспособно. За поредна година най-голям дял при вноса на селскостопанска продукция има свинското месо. Съществуващото вътрешно търсене и наличието на добра суровинна база – зърното, загатват за сериозен потенциал пред местното производство. В допълнение на това, свинете са една от малкото животновъдни групи, които отчитат ръст в броя на отглежданите животни през 2015 г. – с близо 9%. Стойността на вноса – 336 млн. лв., е сред най-силно намаляващите на годишна база и е най-ниската от 2010 г. насам. Влияние оказва спадът в цените на свинското месо, последвал посоката на зърнените пазари през последните две години. В същото време, обемът нараства, достигайки връх от 110 хиляди тона. Въпреки че страната ни е водещ износител на слънчоглед в Европа и света, със 143 млн. лв. суровината заема ключово място и във вноса. Преобладаващата част обаче – 72 млн. лв., са за доставки на семена за посев. По-слабата миналогодишна реколта и значително по-високите вътрешни цени направиха вносът на слънчоглед, различен от шарения и този за посев значително по-атрактивен за преработвателите. Над четири пъти – до 57 млн. лв., нараства стойността му, а близо пет пъти повече е количеството – до 78 хиляди тона. Тази реакция на пазара е показателна, че родните производители няма как да продават „срещу“ глобалните тенденции, дори при значително по-слаби местни добиви. Средните вътрешни цени в края на март, по данни на МЗХ, са 653 лв./т. Това е не само с 12% под пика в началото на декември – 740 лв., но и с 1,5% под нивото от същия период на 2015 г.
През изминалата година в страната са внесени над 81 хил. т. царевица за 81 млн. лв. Близо 80% от нея обаче е за посев. Доскоро символичният внос на соя регистрира стойност над 30 млн. лв. за 2015 г. В следствие използването на културата за покриване на новите изисквания за получаване на т.н. „зелено“ директно плащане, 4 млн. от този внос е реализиран с доставки на семена.
Пилешкото месо е ниша с утвърдено присъствие, както в износа, така и във вноса на селскостопанска продукция, което е показателно за динамичната среда, в която оперират производителите. Именно интензивната конкуренция е сред предпоставките за положителната тенденция в развитието на това производство в страната. През 2015 г. са внесени пилешко месо, разфасовки и карантии за 172 млн. лв. – стойност сходна с тази за предходната година. Подобна конкурентна обстановка се наблюдава и при сирената, млякото, яйцата и рибата.
Спад на вноса на говеждо месо с 1/3 за година
Говеждото месо също заема една от предните позиции в структурата на вноса. Въпреки че стойността му от 57 млн. лв. е съизмерима с тази през 2014 г. и по-висока от предходните две години, общо за периода 2012-2015 г. тя намалява с 10% спрямо 2008-2011 г. В количествено изражение спадът е още по-изразителен – с над една трета. Вътрешното търсене е силно диференцирано. За висококачествено телешко за директна консумация страната разчита предимно на внос, а местното производство тепърва прохожда. В същото време, в по-ниския клас и за преработка съществува вътрешно предлагане, в следствие тенденцията на намаляване броя на говедата в страната – основно клане на животни с млекодайни характеристики.
Силен натиск от външните пазари при вноса на зеленчуци
Както сектор „зеленчуци“ не успява да стъпи устойчиво на външни пазари, така и среща силен конкурентен натиск отвън. Вносът на домати нараства през всяка една от последните 3 години, достигайки 49 млн. лв. за 2015. Въпреки това, за периода 2012-2015 г. той остава значително под реализирания от 2008 до 2011 г. – 162 срещу 266 млн. лв. Обемът на доставените в страната пресни домати за двата четиригодишни периода също се свива осезаемо – от 215 до 173 хил. т. Вече утвърдено място във вноса имат също пиперките, картофите, сушените зеленчуци и някои плодове, като ябълките.
По част от водещите категории в структурата на вноса се реализира частичен реекспорт – без или с някакъв вид първична обработка и пакетиране. За част от продукцията – кафе, палмово масло, банани, цитрусови плодове, страната няма необходимите условия да посрещне търсенето – вътрешно и за износ. В други обаче – ориз и фасул, например, реекспортът загатва потенциал за развитие на местно производство.
В условията на развит глобален пазар според експертите все повече губи актуалност схващането, че българското селско стопанство трябва да произвежда всичко за всеки. Вносът на аграрна продукция трябва да се използва като катализатор за подобряване на стопанствата и за развитие на нови производствени и преработвателни ниши.
По материали на inteliagro.bg
