Loading...
Животновъдът винаги е на ръба на оцеляването, но младите имат шанс ако се захванат
Той е един от примерите, как у нас все пак може да се прави успешен бизнес, въпреки че държавата май по-често пречи, отколкото помага на хората с предприемачески дух. Вместо да стои на социални помощи или да избере трудния път на гурбета, 33 годишният Христо Василев избира не по-лекия път – да отглежда животни.
Не че не е опитал щастието си в странство, но както сам признава, не донесъл пари от чужди държави. И заедно със съпругата си Агнета създали малка семейна ферма с 30 млекодайни крави, като стопанисва и 800 декара пасища и ливади във Врачанско. Започнал от нулата. „Първата ни стъпка беше да изтеглим кредит срещу ипотека“,започва разказа си фермерът. В началото започнали да предават млякото на мандрите, но работели на загуба. Били са принудени да се издържат на субсидии, от които са плащали и на доставчиците на зърно и фуражи за животните.
Благодарение на „Биоселена“ разбрали за наредбата, с която макар и тромаво и с много изисквания, се отворил пътят им към директните продажби. „Тя ни позволи да си произвеждаме всичко сами и да го предлагаме на пазара“, продължава Христо. Спазвайки всички изисквания инвестирали в малко преработвателно цехче за преработката на млякото. По проекта „За Балкана и хората“ получили мобилно хладилно ремарке, което им позволило да излязат на различни изложения и фермерски пазари, дали възможност на потребителите да се докоснат до техните продукти. Дейността във фермата на Христо е строго разпределена. Тежестта за отглеждането на животните се паднала на неговия баща, а Агнета отговаря за счетоводните дела и реализирането на готовата продукция.
„Животновъдът винаги е на ръба на оцеляването. Това не е тайна, а самата истина, но ако се захванат младите, ще успеят„, казва не без оптимизъм Христо.
И примерът за този успех е самият той, като наскоро дори отворил щанд в софийските хали. Признава, че точно наредбата за директните продажби му е помогнала да намери верния път на развитие.
„Българинът още не е свикнал да плаща за качеството, но вече има и хора, които осъзнават, че хубавата храна си има своята стойност„, продължава той.
От една година предлага по пазарите млечни продукти от фермата си и засега е доволен, тъй като приходите му са нараснали тройно. Планира в бъдеще да се включи в проекта на фондация „Биоселена“ за създаване на обща марка, за да могат продуктите да се различават, тъй като по магазините масово започнали да се появяват млечни продукти „от нашата ферма“, или „домашно приготвени“. А целта на малките фермери по проекта „За Балкана и хората“, е да се отличават от останалите. Така само истинските фермери, според него, ще останат на пазара. Рецептата за успеха, според него, се крие в младостта и наличието на здрави нерви.
„Иска ми се да има повече млади хора като мен и с по-здрави нерви„, признава Христо.
Според него работата в селското стопанство не е лесна и често чува да им казват: „Вие сте луди да се занимавате с това нещо“. За Христо обаче успехът се крие в търпението. За да се създадат по-устойчиви къси вериги, според него, е необходимо разрастване на мрежата от фермерски пазари и участие в повече инициативи, които да позволят на потребителите да се запознаят с истинските продукти. За да направи фермата си още по-устойчива и да повиши качеството при отглеждане на животните и производството на млечни продукти, най-важното за Христо е да се увеличат приходите. Следвайки успешния модел и с още една идея търпение обаче със сигурност ще го постигне.
