Заразена икономика. Фалити и на фирми, и на домакинства чукат на вратата

Колко дълго може да издържи държава с годишен БВП 60 милиарда лева и дългове на икономическите субекти от над 200 милиарда лева?!

Затънали сме до гуша в дългове, стана ясно от последните данни, изнесени от Българската стопанска камара (БСК). Не че това не си го знаехме и преди, но сега цифрите са наистина плашещи. А най-тревожното е, че проблемите около задлъжнялостта на икономиката и домакинствата в България са се натрупали през последните две години – 2007 и 2008-ма, смятани за върха на икономическото ни развитие. И по привлечени чуждестранни инвестиции, и по ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП). Какво тогава да очакваме от първата кризисна година, която свършва след десетина дни?   Отговорът е съвсем ясен – дълговете, които не могат да се върнат поради обективни причини, ще доведат до фалити. Както на предприятия и фирми, така и на домакинства. Ако процесите навлязат в ефекта на доминото, може да се стигне и до заплаха за цялата държава, тъй като тя ще трябва да поема нови социални тежести – увеличаваща се безработица, все повече хора около и под чертата за оцеляване, все повече отнети жилища и други активи на домакинства, които не са в състояние да изплащат взети кредити. На този фон вероятно ще ескалират насилието, престъпността, грабежите и гражданските вълнения.

Което май започва да се случва в последните дни.
Общият извод на експертите от БСК за 2008 година е повече от стряскащ и изисква отговор от управляващите. Както и ответни мерки, за да се спаси, което още може. Защото въпреки самопохвалите на финансовия министър Дянков, че имаме едва ли не платежен баланс-приказка, нещата никак не са розови. За 2008 година задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката продължават да се увеличават драстично. Прирастът им в сравнение с края на 2007 г. е 38.3 млрд. лева или 31.5%. В сравнение със средногодишното нарастване на задълженията през 2004 – 2007 г. (16.6 млрд.лева), увеличението е 2 пъти по-голямо. Резултатите за 2009 година ще бъдат отчетени през март догодина, но според експертните прогнози ще са още по-катастрофически. Очаква се задълженията да достигнат астрономическата за нас цифра от 200 милиарда лева. Ако приемем, че имаме около 500 000 активно работещи фирми в страната, това прави по 400 000 лева задлъжнялост на всяка една от тях. Само годишните лихви по тези дългове (среден лихвен процент 11.2 годишно) са над 2.4 милиарда лева, а месечните вноски се равняват на 34 000 лева за всяка фирма без лихвите.
Стабилната ни финансова система също е под въпрос. Към септември 2009 година финансовият лизинг у нас е за 5.26 милиарда лева – при общ обем на сключените лизингови договори 5.34 милиарда лева. Ако отново приемем, че са верни цифрите на БСК, че преструктурираните кредити достигат 11%, а необслужваните лизингови договори – 13%, всеки може да пресметне колко ще са загубите от фалитите и дали банките и другите финансови институции ще могат да се възстановят от изтичането на средства, въпреки че ще станат собственици на съответните машини, съоръжения и движимо имущество.
Освен вътрешно-фирмените задължения, продължава да се увеличава и външният ни негарантиран частен дълг. Според последните данни на БНБ за 3-тото тримесечие на 2009 година той е над 10 милиарда лева. Интересна е и структурата му – 20.2% са на сектора „Снабдяване с ел.енергия, топлоенергия, природен газ и вода“. Това означава, че на всеки 100 лева фирмите в сектора не са платили на доставчици извън страната 20 лева. За да наваксат задълженията си, те вдигат цените за потребителите си. Така например последните стъпки на „Овергаз“ в търговската им стратегия е да въведат такса пренос и такса обслужване, които при средна и малка консумация на природен газ от домакинствата са по-големи от стойността на енергийната суровина. Вече има и искания за поскъпване на електричеството, на водата, на парното. Тоест, сметката за дълговете отново е представена на масата потребители, сред които 2.5 милиона пенсионери, 500 хиляди безработни, повече от 1 милион със заплати до 600 лева на месец.
На второ място са недвижимите имоти и наемите, където външната задлъжнялост е 18.5% от всички задължения. Сривът на цените на този пазар на практика поставя под съмнение изплащането на натрупаните в него дългове, което означава че проблемите при продажбата и отдаването под наем на готови търговски и жилищни площи тепърва започват.
Новата 2010 година ще е трудна, а може би и фатална за около 15-20% от бизнеса на България, прогнозират експерти. И за също толкова от заетата в момента работна ръка. Вероятен изход, но само за най-богатите, е влизането ни в еврозоната и въвеждането на еврото като платежно средство. Засега това е планирано за 2012 година, но няма да е изненада, ако се случи и по-рано. Няма сериозен икономист или експерт, който да не прогнозира промяна във фиксирания сега курс на лева към еврото при тази стъпка. Казано просто, обезценка на лева с процент, който трудно може да се предвиди отсега. Една сутрин просто ще открием, че ако сме имали 1000 лева или приблизително като стойност 500 евро в банката, ще имаме същите левове, но със стойността на 300 евро. Това разбира се физическите лица и домакинствата могат да компенсират, ако държат парите си в чужди валути, но как ще наваксат поскъпването след въвеждането на еврото?! В цяла Западна Европа имаше между 10 и 20% по-високи цени при същия процес, въпреки че нямаше криза и доходите на хората не бяха редуцирани. У нас поскъпването на основни стоки може да надхвърли 30-40%. Печеливши ще са задлъжнелите с левови кредити към банките бизнесмени – те ще трябва да връщат по-малко, отколкото са взели в левове като кредит. Ситуация, позната ни от 1996 – 1997 година, когато много хора изгориха кредитите си в инфлационния огън. С което богатите ще станат по-богати, бедните – по-бедни. Ако все още има накъде да се върви в тази посока.

Задължения на нефинансовите предприятия
към 31.12. 2004-2008 г. по видове в млн. лв.