Loading...
Стоян Пелтешки се занимава с фермерство едва от три години, но не спира да мечтае, че нещата ще се развиват добре. Признава, че му трябват седем години за да стане успешен фермер, а ферма „Угърчин“ да се превърне в разпознаваемо име, което да се свързва със сиренето.
Определян е като „луд за работа“, и не случайно, въпреки че не попада в географския ареал на проекта „За Балкана и хората“, от фондация „Биоселена“ с радост приемат да му помогнат, за да създаде мини мандричка и да му покажат как с по-добра организация във фермата да предложи по-качествен продукт, да повиши доходите си, и не на последно място да отговори на все по-засилващия се потребителски интерес в търсене на вкуса на традиционните български храни, а от друга страна с дейността си да спомогне за устойчиво запазване на местния ландшафт.
„Създадох фермата по една моя стара мечта, и приехме заниманието с животните като предизвикателство“, казва Стоян. Така, с малко преобразуване превръща старата къща на баба си, строена някъде към 1930 година, в малка мандра за производство на краве и овче сирене. Като всяко начало и неговото е трудно, защото започнал първо да продава млякото на една локална мандра. „Направи ми впечатление обаче, че никой не искаше да идва в Угърчин. Трябваше да ходим по разни изкупвателни пунктове“, признава фермерът.
Постепенно разбрал, че може сам да си прави сирене и да го продава директно. „Директно“ за него обаче не е съвсем точно казано, защото липсват пазари. „Турнето“ из пазарите на България започнал след запознанството си с екипа на „Биоселена“, и за сега е доволен, но не престава да смята, че „субсидиите не са най-важни“. При наличието на достатъчно пазари всяка седмица според Стоян всеки фермер, който се занимава с отглеждане на животни само за месо или за млечни продукти, едно семейство от 4-5 души може да се изхранва.
Стоян отглежда животните пасищно, като им е създал необходимите удобства от оборите да излизат директно на пасищата. Планира в бъдеще да увеличи още пасищата, които ползва или притежава. Към момента отглежда 14 крави и 350 овце, като не подбира породите, и всички определя като „угърчински“.
Основният недостатък на малки населени места като Угърчин според него е липсата на добра инфраструктура и на работна ръка, и за да намериш стругари, шлосери или механизатори трябва да се ходи до големия град.
Бъдещето за Стоян е в обединението на производителите. Индивидуализмът у повечето производители обаче е пречка пред кооперирането им. Той определя като погрешен и моделът на изкупуване на млякото от мандрите.
„Трябва да е обратното, защото кравата е водещата единица, и тя създава продукта, докато при нас нещата са малко изкривени и отиват в другата крайност, така че производителите на мляко да са зависими от преработвателите“, разсъждава философски Стоян.
Според него нещата трябва да са точно обратното, и като „имаш кравата“, ти трябва да водиш хорото. Пътят до пазара е труден, но не е невъзможен. Основното, за да се постигне коопериране между производителите, за Стоян е самосъзнанието, което май у нас липсва. И дава пример с имитиращите продукти.
„Не може да има имитиращи продукти – тогава да направят имитиращи магазини, които да подминаваме, или в които да ходим с имитиращи пари“, казва фермерът.
„Този, който се хване ще сполучи“, оптимист е Стоян, и доказателство за това е самият той, който за три години е успял да реализира само част от своята мечта. За него, за да е успешен един фермер, той преди всичко трябва да е честен и да се наложи на пазара. „Опитваме се да сме честни и с постоянство може да се постигне нещо“, вярва Стоян.
