Енергийната мафия на България си има държава

Група хора дърпат конците на държавното и обществено развитие на България  в посока, изгодна единствено и само на тях. Мит или печална реалност е това, както и случващото се от началото на българския преход през 1989 година  до сега? Става дума за особено големи корпоративни и чужди интереси, които диктуват в своя полза не само стъпките на държавното управление и избора на законодателния орган на страната, а и определят общественото мнение чрез тотални медийни кампании.

„Енергийна мафия“ – що е то?

В общи линии повечето от нормалните умни хора у нас знаят кой кой е в нея, или поне се досещат за влиянието, което играчите в този бизнес имат. Страшното е в това, че в името на собствената изгода се жертват национални и обществени интереси, източват се огромни средства от обикновените потребители и се поставя на карта самото съществуване на България като държава.     Днес, благодарение на няколко публикации и анализи, вече можем да кажем – да, енергийната ни мафия е достатъчно персонифицирана не само с имената на известни хора, но и с политическите сили, които подкрепят нейните корпоративни интереси.   

Започваме с проекта „Белене“ – втората атомна електроцентрала на страната. Замислена от соцуправлението, в условията на енергоемко производство и непрекъснато нарастващо потребление на енергия през 80-те години на миналия век. Само соцдържава можеше да си позволи подобно разхищение на енергия, каквото имаше у нас и преобладаващо пазарите на СИВ и соцстраните купуваха повечето от произвежданите на такава цена стоки. Естествено, след като стана ясно, че преминаваме към пазарен тип икономика, едно от първите неща, които бяха направени, бе спирането на строителството на АЕЦ „Белене“. Нито имаше пари в държавата за подобна инвестиция, нито икономиката щеше да потребява толкова енергия, че да направи ефективна втора атомна централа. И така  – до 2002 година. Тогава  /първата персонификация/ правителството на Симеон Сакскобурготски – коалиция между НДСВ и ДПС, заговори и направи първите стъпки към размразяването на строителството на втората АЕЦ. Нека си припомним, че в това управление енергиен министър бе поелият щафетата от СДС-спеца Иван Шиляшки – Милко Ковачев. Неговата специалност е атомна енергетика, а едно от най-малко коментираните неща е, че бе участник в преговорния процес с ЕС за българските реактори в „Козлодуй“. Та през 2001 година тъкмо Ковачев определи нашия приоритет – преговори със Запада за запазване на атомната ни енергетика и… за строеж на нови ядрени мощности.

Истинският бум обаче на ядрената идея дойде /втората персонификация/ при правителството на Сергей Станишев – коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Двете части на тройната коалиция вече бяха декларирали интересите си в „Белене“, а БСП всъщност за първи път след 1990 година, но силно и настойчиво, тръгна да решава въпроса за нова АЕЦ. Главните действащи лица тук са Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката, след това шеф на комисия в парламента, както и назначените от него нови шефове на НЕК – Мардик Папазян, Иванка Диловска, Любомир Велков и Иван Айолов. Всички те са лично приближени на Овчаров – Папазян е работил с него в АЕЦ „Козлодуй“, Айолов е бивш шеф на дирекция в НЕК, уволнен от Шиляшки заразди съмнения ,че е човек на БСП, а на Велков новият министър е кум. Иванка Диловска пък е основно движещо лице в енергийната стратегия на България, която започва да се пише от новите управляващи. Същото е положението и в АЕЦ „Козлодуй“ – там влиза Иван Генов, състудент и колега на Овчаров. След 2005 година се активизира и Българският атомен форум, начело с Богомил Манчев.

Правителството на ГЕРБ започна колебливо темата за „Белене“. В началото имаше изхвърляния, че спираме, че замразяваме и прочие определения за проекта. След това тихомълком нещата започнаха да се променят, особено след намесата на президента Георги Първанов, един от яростните защитници на атомния проект. Сега няма твърдо становище по въпроса ще се строи ли или не. Правителството удобно се крие зад кризата и липсата на пари, но дали тези аргументи ще са силни и догодина? В парламента, подкрепяйки правителството, в състава на вече несъществуващата група на РЗС присъства Атанас Семов, човек, който не крие пристрастията си към строежа на втората атомна централа. Преди да се разпадне групата на Яне Янев,  Семов бе дори зам.-председател на НС.

Чуждите интереси в енергетиката пък едва ли се нуждаят от разясняване /третата персонификация/ – това е Русия и нейните енергийни интереси, които са насочени към зависимост на европейските държави от доставката на природен газ, петрол, ядрено гориво.  В момента страната ни е зависима на 72% според данни на БАН, от руските доставки на енергийни суровини. Ако „Белене“ заработи, тази зависимост ще стане над 90 процента.

В тази връзка трябва да се отбележи, че енергийната мафия има и второ лоби, освен ядреното. Става дума за хората на ГАЗПРОМ и петролните руски компании. Въпреки че понякога тези две крила влизат в конфликт поради застъпване на интереси, иначе политиката им е почти еднаква. И на газово-петролното лоби дейността му е насочена към едно – постоянно повишаване на цените и увеличаване на приходите от обикновените български потребители. Най-ярки представители на този клон  у нас са Сашо Дончев  и Валентин Златев. През последната година „Овергаз“ – фирмата на Дончев и ГАЗПРОМ, предприе познати прийоми за да увеличи приходите си, тъй като надмощието на ядреното лоби в правителството на БСП  доведе до намаляване на печалбата. Въведена бе такса доставка за обикновените потребители, както и такса пренос. Така газифицираните българи сега плащат немалко пари, за да ползват природен газ в домовете си и често се стига до куриози – стойността на потребения газ да е по-малка от стойността на другите такси, измислени от хората на Дончев.

Що се отнася до тактиката на Златев, тя е добре позната още от продажбата на бургаския „Нефтохим“ на руската компания Лукойл /третата персонификация/ от правителството на СДС, начело с Иван Костов. Цените на вътрешния ни пазар имат много малка връзка с тези на световните пазари, самата руска компания продава същите горива, които се правят и у нас на американците по-евтино, отколкото на българите, въпреки транспортните разходи и много по-високите доходи в САЩ. Но у нас в сферата на енергетиката твърдо действат законите за монополистичното положение и правата на потребителите отиват на кино.

Това са лицата, партиите, държавите и групите, които могат да бъдат свързани с енергийната мафия. Лакмусът в случая са „Белене“ и ГАЗПРОМ, но има и много други проявления, които свързват тези хора и политически сили в едно, независимо дали моментно са в опозиция или на власт. Те имат интерес да изграждаме нови и нови енергийни мощности, а не да подобряваме енергийната си ефективност. Така се бетонира тяхното положение в обществото, защото през ръцете им минават милиарди левове. Затова и двайсет години след прехода българската икономика е на последно място в ЕС по енергоемкост. Страната ни е на опашката по мерките за енергийна ефективност, а цената на тока се вдига почти всяко тримесечие. Преди десетина години на един енергиен форум случайно подслушах как двама от подчертаните по-горе си казаха по време на един доклад – „Токът трябва да поскъпне още, тъкмо научихме говедата, че трябва да си плащат, няма да спираме точно сега“. Говедата – това са седемте милиона потребители на електроенергия, които две десетилетия търпят не аргументираното поскъпване и за поне 50% от тях разходите за ел.енергия съставляват над 40% от доходите им през зимните месеци. И още три милиона водачи на МПС, които карат колите си със скъп бензин, както и около 300 000 българи, които ползват услугите на „Овергаз“.

Сега обаче на дневен ред е въпросът дали наистина ни трябва втора атомна . Защото става дума за много пари – повече от 10 милиарда евро. Които ще плащаме пак ние, ако енергийната мафия прокара решението си. Че тези хора не си поплюват, едва ли се нуждае от доказателство. Уязвими са само ако разберем лъжите им и само ако умните, не загубили почтеността си  хора у нас се обединят около обществения интерес и бъдещето на държавата. За начало – ето две безспорни измами, които са дело на енергийната мафия и нейните послушни хранени хора.

Лъжа номер 1 – Прогнозите на НЕК за потреблението на електроенергия в България до 2030 година сочат космическата цифра от 60 000 gWh. На тази база се иска инвестиция в нова атомна мощност. И това става при условие, че от 2000 до 2008 година потреблението у нас е между 35 и 38 000 gWh, че промишлеността рязко съкращава нуждите си след спирането на „Кремиковци“, че произвежданите у нас стоки са не конкурентноспособни на европейския пазар, защото в себестойността им има много енергия, а тя е скъпа. През 2009 година, поради кризата потреблението ще се свие с около 10-15%, а до 2030 година няма да надхвърли 38-39 000 gWh, пък е прогнозата на експерти от БАН. Преди дни излезе и анализът на „Делойт“, в който се говори за „усилена тенденция за промяна на поведенческия модел на населението в страните с развити икономики към консервация и спестяване на енергия. Единствено в Китай и Индия може да се очаква ръст през 2010 година на потреблението на електроенергия, докато в ЕС ще има намаляване на това потребление.“

Лъжа номер 2 – България ще печели от износа на електричество в региона на Балканите след като построи втората си атомна централа. Според експерти на БАН от 2007 година износът от страната на електроенергия вече е в ръцете на частни компании и държавата не печели нищо от него. Това се доказва и от Годишния доклад на НЕК за 2008 година, където приходите са от два източника – продажба на електроенергия на вътрешни потребители на регулирания пазар и на вътрешни потребители на свободния пазар. Значи, ще заровим повече от 10 милиарда евро пари на данъкоплатците, за да могат износителите на ток да печмелят, ако въобще след десетина години има пазар за излишната електроенергия в нашия регион.

И една държавна измама – според данните, подавани от НСИ към Евростат, производството на ядрена енергия в страната се води „ от собствен източник“, без да се взема предвид, че доставката на ядрено гориво и извозването на ядрените отпадъци от страната зависи изцяло от руската страна. Малък стъкмически номер, с който зависимостта на България от руски енергийни доставки за пред Брюксел пада от 72 на 46%.

Вместо заключение – извадете подчертаните в текста политически сили и физически лица и ще получите управлението на страната от 1990 година досега, плюс енигматични за прехода ни личности, коментирани в обществото най-често с отрицателен подтекст. И какво от това, Няма и няма да има допускане до кормилото на властта, независимо каква е тя – изпълнителна, законодателна или президентска, на хора извън тези сили и интереси. Това е основният извод, който се налага от подобен прочит на историята на българския преход. А това не е никак утешително за следващите двайсетина години, тъй като събитията очевидно ще се развиват както и досега, под диктовката на шепа хора с много пари и големи интереси в някои области. А за намаляващото население на страната остават все по-високите сметки за ток, парно, бензин, газ .