Трябва да се анализира стабилността на продавача – СААБ за самолетите Грипен. Автомобилите вече не са техни и няма гаранция, че при самолетите няма да стане същото. Не съм сигурен, че новите им собственици развиват оптимално компанията и дават сигурност на страните, които са си купили едно време СААБ, че утре ще си купят новия модел СААБ. Цената на акциите им силно зависи от способността да продават самолети при това доста по-радикално от конкурентите им. Вижте и отчетите през последните десет години.
Нямам усещане, че са стабилни, сигурни и възходящи. Липсата на сигурен вътрешен пазар – все пак са малка страна – за разлика на производителите от САЩ, Русия и Китай или дори Юрофайтъра ги прави силно зависими от външни продажби.
Дори Германия, Франция и Великобритания се обединиха за да направят общ самолет, а Швеция сама няма никакъв шанс. Вероятно някой ще каже, че е добре защото ги принуждава да бъдат по-конкурентно способни. Но от друга ограничава технологичното превъзходство, иновационния им потенциал, достъпа до нови материали и най-вече дълбочината на тилово обслужване. Дългосрочният анализ на способността на СААБ да остане конкурентноспособни на глобалния пазар, да си разширят пазарните позиции и да предлага интегрирани решение по боеспособността е под въпрос. Меко казано.
Хайде на бас, че подобен анализ не се прави в докладите на комисията на МО, която предложи на Радев и Герджиков да махне Ф-16 и да избере Грипен.
Когато купуваш самолет – купуваш бъдеще – да погледнеш какво може да очакваш от една компания и партньор в бъдеще.
Вие бихте ли си купили СААБ тези дни?
Не е по различно и със самолетите.
Това е накратко – иначе може да се направи много по-задълбочен и информиран анализ.
Мислите ли, че без него можем да изберем какъв самолет да изберем, само въз основа на мнението на летците и военните на Радев?