Loading...
Чак сега успях да „възприема“ изключителното изказване на министъра на икономиката в Парламентарната комисия в сряда. Признавам – то надмина всички мои очаквания. Това дори по стандартите на късния тоталитарен режим може да се смята за постижения. Значи министър, чиято задача според нормалната пазарна, икономически и управленска логика трябва да провежда политики, а не да се намесва в пазара, смята за редовно да нареди на държавна компания да прекрати договор с компания, на която пак той отнема лиценза, поради отсъствие на същия този лиценз и нарежда да сключи договор с друга държавна компания. Той, който трябва да бъде равноотдалечен от държавни и частни компании.
Другите глупости – кой щях да изпълни поръчка с чуждестранен контрагент – нито му е работа, нито задължение.
Този гений на мисълта – докато работи за представител на една офшорна компания – Пеевски притежава през офшори на практика цялата си собственост – пита патетично как може друга офшорна компания да притежава ЕМКО и Дунарит!?
Да му припомня въпросът с рисковете за националната сигурност – не са негова работа – има ДАНС, има сили за сигурност. Въпросът пък за цени, отстъпки и т.н. изобщо не са в неговите прерогативи като министър. Има и съд.
Та, да се върна на нормалната търговска практика. Единственият случай при който дадена страна по договор – в случай Кинтекс, която между другото може да бъде фалирана от частната компания заради неизплатени задължения, прекратява редовен договор, с издадени фактури, приета продукция – което е направо държавна башибозушка практика – е в случай на извънредно обстоятелства – форс мажор, при това без да освобождава виновната страна от изплащане на неустойки и възстановяване на всички щети.
Няма съд – редовен или арбитражен – който да приеме неговите умствени отклонения за форс мажор. На всичко отгоре за настъпване на такъв форс мажор мнение не дава държавата, а структури като БТПП. Освен ако не мислят, че това е Act of God – Forza Divina – т.е. не възприемат Пеевската воля като Божествена.
Дори да приемем, че главния прокурор няма да го преследва – тези офшорни компании ще си възстановят всички разходи и пропуснати ползи. Кой ще плаща – Кинтекс? Кой иска да фалира Кинтекс – може би това е заданието?
Този министър си мисли, че вечно ще има Цацаров и Пеевски няма да си хване самолета за блестящо изгнание. Готви му се съдбата на първата изкупителна жертва на битката с корупцията.
Господа – Цацаров, Пеевски, Борисов, обръчът около Вашето протеже Караниколов се стяга – сметнете сами – вицепремиер демонстративно приема собственика на компанията, въпреки атаките на министър на икономиката, в изпълнение на заръките на Пеевски и под опеката на Борисов. Днес БСП решиха най-накрая, че тази работа с Пеевски и тяхното мълчание ги убива като опозиция.
Сметнете какво ще стане след седмица, две.
Изобщо нямам никакво намерение да се връзвам на тезите, че щом БСП атакуват министъра на икономиката аз трябва да го защитавам. Включително хората, които стоят зад него.
В началото, когато Цветан Василев подаде иска по закона Магнитски, изобщо не вярвах, че има някакъв шанс за крайно позитивно решение. И сега не съм убеден, че президентът ще наложи санкции. Но това няма вече значение. Има значение, че всички кирливи ризи на българския преход, парите на тандема Пеевски Борисов и прочие юнаци на прехода, тъмните им сделки ще бъдат осветени.
Нашият елит е плътно свързан с руския, а американците този път няма да се колебаят да изобличат Путин и милиардите на олигарсите. Става въпрос за няколко трилиона долара – изнесени от Русия. Очаквайте списъци, сметки, хора.
Нашите ще лъснат също.
Да продължават с Турски поток, с Белене, с горивата, с това което се отделя за Тях от бизнеса с търговията с всякакъв вид енергия.
Ето затова е протестът на 5 октомври.
