Loading...
Берлинският квартал Кройцберг е известен с пъстротата на населението си. В него своя пристан е намерил и колумбиецът Хорхе Родригес. Там той е създал Макондо, малко уютно кътче, в което посреща гости и любители на латиноамериканската кухня. Кафе или бар, в което всичко идва от родината му, и е вдъхновено от въображаемия свят, описан от Маркес в романа „Сто години самота“.
„Берлин ме промени, тъй че сега съм по-отворен към света. По-рано в Колумбия не бе така. Там се мисли по-праволинейно. Тук се сблъсках с различни житейски ситуации, които по-рано не съм познавал“, казва Хорхе. Своя Макондо е изградил сам по образ и подобие на света, описан от големия Габриел Гарсия Маркес. Преди това е работил в сферата на маркетинга. Неговото заведение е смесица от кафе и бар, където се предлагат и избрани колумбийски ястия. Виното също идва от родината му.
„Не исках да създам просто един коктейл-бар, а нещо съвсем локално, където човек да се чувства уютно като у дома си“, признава Хорхе. И мебелите в неговото Макондо са наистина много старинни, а с необичайния си интериор заведението вече си е спечелило редовни посетители и почитатели. Отваря го преди 10 години, след като прочита романа на Маркес, в който той описва едно фиктивно и нереално място. По-рано, във района на Фридрихсхайм-Кройцберг, не е имало подобно изобилие от заведения, но днес, когато тук гъмжи от младежи и студенти, те са част от пейзажа. „Тук просто нямаш почивка. Всеки ден идват туристи и студенти от различни страни, за които няма граници. Тук човек може да остане до 4 часа сутринта, а на улицата винаги да се случва нещо интересно“, споделя колумбиецът.
Едно от ястията, които предлага са пържени банани с лук,домати и чесън. За да се запазят ценните хранителни вещества, е добре да се използват зелени банани. Те могат да се приготвят във фритюрник или в тиган, където да се добавят останалите съставки, плюс сол и пипер на вкус. Бананите се пресоват със специална преса, което позволява да се оформят по най-различен начин. Могат да се сервират като гарнитура, като десерт, или да присъстват в основното ястие.
„Тази рецепта я знам от моята майка. Тя редовно я правеше в Богота. Аз много си обичам пържените банани, и когато със съпругата ми бяхме в Колумбия преди 4 години, си похапвахме най-много тях“, признава с усмивка Хорхе. Тогава си помислил, защо да не предложи на посетителите си в Макондо същото ястие.
Хорхе Родригес се ражда през 1973 година в Богота. Дълго живее заедно с двамата си братя. Следва икономика в родината си, след което, през 2002 година отива на работа в Нова Зеландия, където се запознава със своята германска съпруга. Година по-късно се връща да живее в Германия.
„Въпреки че познавам много берлинчани и от дълги години казвам, че съм берлинчанин, все още не се чувствам на 100% такъв. Мисля, че ми липсва още малко,за да стана истински берлинчанин, и докато стане това, ще е нужно още време“, смята той.
Макондо е място не само за срещи на онези, които искат да научат тайните на колумбийската кухня, но и за всички латиноамериканци, за които заведението на Хорхе ги връща към корените им в Южна Америка.
по материали на „Дойче Веле’
