Loading...
Силови момчета яко изораха първо апетитните спортните имоти. И взеха да жънат с пълна бизнес газ
Според евангелските библейски книги в началото бе Словото. Исусово. Така поне твърди светия Йоан. А според вече 20-годишното апокрифно „Евангелие на българската престъпност“ – спортът. Като начин на (зло)употреба. Биг-Богът обаче, внедрил спортните силови момчета в трибуквени частни и държавни силови структури, все остава анонимен. Добрата новина сега – след екшън-ареста на Алексей Петров и компания, са надеждите, че истинският „творец“ на порочното зачатие (или поне някои от апостолите МУ) най-сетне ще бъде „осветен“. Лошата е, че шансът това да се случи е горе-долу равен на уцелването на шестица от тотото.
Така че не е зле да поохладим и страсти, и оптимизъм. Защото – макар и за кратко, градусите им се вдигаха и на 9 юни (каква сакрална превратаджийска дата) 2009 г., когато – броени дни след редовните парламентарни избори, някак едновременно в медиите гръмнаха два, даже и три скандала. По стечение на обстоятелствата всичките свързани с тогавашния командир на т. нар. „барети“ – Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), полк. Георги Узунов.
Съобщено бе, че представители на различни формирования на МВР за малко да не се самоизбият поради липсата на синхрон при атрактивното нахлуване в имението на дупнишките бивши барети „Галеви“. То пък се оказа широко отворено и дет се вика – язък за барута. Кой организационно крив и прав – мъгла. Позната от взаимоизбиването на ВИП-полицаи в района на софийския престижен квартал „Белите брези“ на 14 февруари 1994 г., когато барети бяха разстреляни от свои.
Автор на „ювелирната“ акция
бе министърът на МВР по онова време Виктор Михайлов, сега адвокат. И защитник на „Хамстера“ – уж важен човек от групата на Алексей Петров.
А според втория медиен „земетръс“ от 9 юни 2009-а – споменатият Узунов финансово ощипал не само подопечния му СОБТ, но и в чисто личен план, сътрудничката си в спец.отряда – Калина Исаева, и заради тия прегрешения, принудително сдавал поста. Третото явление от същата пиеса пък сътвори електронната медия „Блиц“, която фриволно навърза името Калина с това на появилата се „изпреварваща“,“достоверна“ информация в едно друго жълто (само че печатно)издание, че една Калина чака извънбрачно дете от МВР-министъра Цветан Цветанов.
Но както фоерверкно гръмнаха въпросните скандали,със съответна скорост угаснаха. И настъпи тишина. Дал фира Узунов. Ама за какво аджеба – заради любовна афера с някаква си Калинка-Малинка, заради финансови гафове с обществени поръчки, заради Галеви и някакви „тъпи“ амфетаминови печалби около дупнишката „Фармация“, или за нещо доста по-надълбоко и нашироко – никой и до днес не разбра.
Пред „Форумът“ запратеният в резерва полковник Узунов категорично отказа да се впуска в тълкуванията на подобни взривоопасни теми. За сметка на това вече бивши негови подчинени бяха малко по-словоохотливи. Въпреки че общо взето и те нищо ново не казват за житие-битието на митологизирания, а и сатанизиран отряд на „Качулките“, от чиято люлка се пръкнаха толкова „оперативно интересни“ лица. Но да караме накратко. По спомените на „очевидците“.
През юни 1992 г. за шеф на антитерористите – СОБТ (сформиран още по време на Възродителния процес, но с малко по-различно име и с неясна хронология за ръководителите му в краткия смутен период от ноември 1989-та до средата на 1992 г.), е назначен гражданинът Красимир Петров. До този момент той освен със скромен полицейски актив е и със спортен – академично гребане, по съвпадение сектор на изява и на убития, спряган за кръстник на бгмафията – Иво Карамански.
При встъпването в длъжност на Петров премиер на страната е Филип Дмитров, МВР-министър – Йордан Соколов. Поемайки поста Красимир Петров бил поканил съфамилника си Алексей, член на отряда, да стане зам.-командир. Алексей отказал офертата и на следващия ден напуснал. После – през 1993-а, се фукал пред останалите на длъжност „качулки“, че бил платил парното на „Позитано“ 20 на закъсалата междувременно финансово БСП. Как го е направил – не уточнил. По-интересното е, че след скатавката на Алексей през предходната 1992-а, командирът Красимир направил аналогично примамливо предложение за свой „зам“ и към още един от състава – Николай Тодоров, но и той отклонил поканата и казал „довиждане“ на Враня. Същото правят и други командоси, но на мястото им – като „свежа кръв“, се вливат нови мераклии. Сред тях е и тандемът, добил днес популярност като „Братя Галеви“.
Сбогом на властта
обаче на 30 декември 1992 г.казва и кабинетът „Филип Димитров“. А Красимир Петров остава начело на „Баретите“. Преживява „Беровото“ правителство (с МВР-министър Виктор Михайлов), следващия служебен кабинет „Инджова“ (с МВР-министър Иван Станчов)и този на Жан Виденов(с МВР-министри, последователно – покойните вече Любомир Начев и Николай Добрев). Цялата просперираща кариера на нареченият „универсален полицай“ Красимир Петров може да се намери в Гугъл. Който иска – да чете.
За наследник на Петров при баретите – след бурните бунтовни две политически седмици от февруари 1997-а, е турен Филко Славов Трендафилов (контраразузнавач от Второ главно управление на бившата ДС). Изборът на Филко е направен при служебния кабинет на Стефан Софиянски (с МВР-министър Богомил Бонев). Забележителното е, че почти шест години Филко Славов Трендафилов топли мястото си в СОБТ – освободен е чак на 5 януари 2003 г., явно подкрепян от още две поредни правителства (плюс служебното на Софиянски)- на Иван Костов (с МВР министри – Богомил Бонев и Емануил Димитров)и на Сакскобургготски (с МВР-министър Георги Петканов и главен секретар Бойко Борисов).
После в командирското кресло на СОБТ – до споменатата вече дата 9 юни 2009 г., седи злополучният полк. Георги Узунов.
Какво обаче се случва междувременно с живота на изредените в тая кратка „енциклопедия“ български командоси, антитерористи? В какви фирми и сдружения с идеална цел, учредени през изминалите петнайсетина години, могат да бъдат открити имената им – на Филко Славов, на Николай Тодоров и прочие? Кой и как подари на тия защитници на националната сигурност спортните обекти – „Спартак“, огромния апетитен терен, стопанисван уж от Спортен клуб „Левски“, в тузарския софийски кв. „Лозенец“, на бул. „Черни връх“? Където доста отдавна започна изграждането на днешното луксозно „ЖСК“ от „затворен тип“ на ексбаретата Алексей Петров? И което така напоително чак сега снимат медиите заради ареста на „Трактора“ и на „хамстерите“ от бизнеса му?
Отговорите очаквайте утре във „ФорумЪт“.
