Loading...
Феърплеят, поръчките и залозите. Покупко-продажба на кредитни рейтинги?!
Печалба от 1 млн. евро срещу сигурността на 830 млн. евро
Посолства, консулства, представителства, бюра – по цял свят. Общо 95 на брой. Стойността на тия задгранични имоти на България е изчислена на солидната сума от около 830 млн. евро. Надеждно ли е защитено скъпото дипломатическо имущество при евентуални бедствия, аварии, терористични акции и всякакви други нелицеприятни посегателства? Отговорността за това носи Министерството на външните работа (МВнР). За целта ведомство регулярно открива процедури по Закона за обществените поръчки за избор на застраховател. Залогът в подобни състезания си струва надпреварата – според информацията от МВнР застрахователната премия надвишава 1 млн. евро. Бедата е, че в битката за тия пари не всичко върви по правилата на „феър плея“. Доказателство е фактът, почти три години – от 2007-а до 2009 г., обявена от външно министерство обществена поръчка – „Застраховка на движимо и недвижимо имущество на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина“, търпи пълно фиаско. А заслугата за тоя печален резултат принадлежи на иначе авторитетната Застрахователна и презастрахователна компания (ЗПК) „Лев инс“, наследничка на някогашния застраховател „Левски – Спартак“, свързван навремето от зловредни слухове (за беда днес те са повече) със силовите групировки.
В два поредни опита на МВнР да проведе конкурс за възлагане на споменатата поръчка ЗПК „Лев инс“ се явява все декласиран кандидат, който естествено обжалва изпадането си групата на мераклиите и блокира процедурата. За последно такава е открита на 3 октомври 2007 година. Класирането на участниците е легитимирано със заповед на главния секретар на МВнР от 26 ноември същата година. Според тази заповед първото място печели ЗПАД „Алианц България“, а второто е отредено на ЗПАД „Булстрад“. Само четири дни по-късно – на 30 ноември 2007 г., „Лев инс“ подава жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу заповедта на главния секретар на външно министерство и иска налагане на временна мярка върху нейното изпълнение. КЗК отхвърля искането за временна мярка, но на 10 декември образува преписка по случая. На 10 февруари 2008 г., спазвайки законоустановения двумесечен срок , антимонополният орган излиза с решение по „казуса“. Оказва се, че то съдържа прелюбопитна фактология.
На първо място става ясно защо всъщност е декласирана компанията „Лев инс“. Съгласно условията на конкурса кандидатите е трябвало да представят два важни документа, доказващи тяхното финансово състояние – банкова референция и сертификат за кредитен рейтинг min А, „определен по скалата на Standart end Poor’ s, или сравним“. Важно е да се отбележи и изричното изискване на възложителя датата на документите да не предхожда с повече от шест месеца подаването на офертите.
В случая с „Лев инс“ неговата банкова референция от „Токуда банк“ АД (която по „съвпадение“ е и съдружник в застрахователното дружество) първо е без дата и второ е издадена на името на Застрахователна компания (ЗК) „Лев инс“, а кандидатът за обществената поръчка на МВнР е подал офертата си от името на Застрахователна и презастрахователна компания (ЗПК) „Лев инс“ АД. Промяната в името на компанията е регистрирана съдебно на 15 септември 2006 г., което дава логичното основание на външно министерство да направи извода, че банковата референция е издадена преди 15 септември 2006 година. Нещо, което никак не се връзва с условието на възложителя за шестмесечна валидност на документите при положение, че както бе посочено, процедурата за избор на застраховател е открита на 3 октомври 2007 година.
Аналогично стоят нещата и с представения от ЗПК „Лев инс“ сертификат за дългосрочен кредитен рейтинг за финансова стабилност. Освен, че е без подпис и печат, сертификатът удостоверява, че рейтингът на дружеството е bg А3, определен по скалата на Moody’ s, но не отговаря на изискването на МВнР да е min А. Въпросният спорен рейтинг bg А3 е присъден на „Лев инс“ през октомври 2007 г. от „Национална агенция за кредитен рейтинг“ (НАКР) АД. Забележителното е, че по същото време „Лев инс“ си има кредитен рейтинг, присъден му от „Българска агенция за кредитен рейтинг“ (БАКР) АД през юли 2006 г. с валидност една година. Само че този рейтинг е с цели четири стъпки по нисък и е ВВ+. Без да навлизаме в сложната материя на кредитните рейтинги и тънкостите около техните скали възниква простият въпрос – защо от „Лев инс“ не са се обърнали към БАКР да им актуализира рейтинга, каквато възможност са имали по силата на сключения между тях договор? Може би застрахователят е предполагал, че даже и след актуализацията няма да дръпне кой знае колко нагоре по скалата и е предпочел да си поръча по-изгодна класация, тъй като междувременно на хоризонта се е появила атрактивната обществена поръчка на МВнР за над 1 млн. евро? Отговорите на тези щекотливи въпроси потърсих през април 2008 г. от изпълнителния директор на ЗПК „Лев инс“ Стефан Софиянски, чието становище публикуваме отделно.
Междувременно потърсих и позицията на председателя на съвета на директорите на НАКР Николай Николов, за да обясни на какво се дължи чувствителната разлика между рейтинга на неговата агенция и този на БАКР. Постигнахме договорка да се видим и разговаряме по темата, но впоследствие г-н Николов отклони молбата за лична среща и кратко заяви по телефона, че всеки има право „да прави рейтинги по своя преценка и на базата на своите критерии“. НАКР твърдо стояла зад рейтинга, присъден на „Лев инс“, а г-н Николов нямал никаква представа нито за спора между застрахователя и външно министерство, още по-малко бил наясно, че имало някакъв конкурс за обществена поръчка.
Малко странно е, но може да е случайно съвпадение, че след първия ми контакт в началото на април 2008-а с Николай Николов сайтът им в Интернет не се отваряше. В продължение на четири дни търсенето показваше „грешка“ и едва на 12 април уеб страницата проработи, но в нея вече липсваше сравнителната таблица на местните и международните кредитни рейтинги. А тъкмо въз основа на тази таблица от „Лев инс“ смятат, че присъденият им от НАКР кредитен рейтинг за финансова стабилност bg А3 е сравним със скалите на Moody’s и Standart end Poor’s. Ето какво каза по този повод главният изпълнителен директор на Moody’s за Централна Европа Петр Винс: „Наистина Националната агенция за кредитен рейтинг е наш партньор и има достъп до методологията и проучванията на Moody’s, а персоналът на агенцията получава обучение от нас. Независимо от това ние не участваме в присъждането на кредитен рейтинг от нея. Оценките, които тя дава са изцяло нейна отговорност.“
Толкоз по въпроса. КЗК отхвърли жалбата на „Лев инс“, което пък отвори път на застрахователя към Върховния административен съд, който, след серия заседания най-накрая през 2009 г. потвърди решението на КЗК и окончателно поряза жалбата на „Лев инс“. През цялото време на тая съдебна сага обаче, застраховката на задграничното българско дипломатическо имущество за 830 млн. евро, се крепи на анекси към стари договорки.С целия риск при евентуални екстремални – не дай си Боже терористични, ситуации.
Бедата е, че в същия период, освен външно министерство, по аналогични причини „Лев инс“ е изправило на нокти и електроразпределителното дружество „Чез“. Отново от решение на КЗК (24 юни 2008 г.) се разбира, че „Лев инс“ АД е оспорило декласирането си (8 април 2008 г.) от предварителния подбор, направен от „Чез Разпределение България“ АД на кандидатите за обявената от електроразпределителната компания обществена поръчка: „Сключване на застраховка „Каско“ с клауза „Пълно покритие“ на МПС, собственост на „Чез Разпределение България“ АД.“ В становището на КЗК по този пореден казус е посочено, че „Лев инс“ е отстранена от „Чез“ защото: „В заявлението си кандидатът не е представил кредитен рейтинг ВВВ или сравним, присъден от призната кредитна агенция, поради което не е спазил задължителното изискване на възложителя.“
С други думи застрахователната компания пак се е опитала да мине с кредитния рейтинг, даден й от НАКР и пак номерът не минал. Въпреки това обаче и в тоя случай заради обжалвания е завъртяна тежката държавна машина – антимонополна, съдебна и прочие. Междувременно тук е мястото да споменем и още едно показателно решение. То е под номер 600, от 1 юли 2009 г. , и принадлежи на Комисията за финансов надзор (КФН). Без да го разказваме надълго и нашироко, ще цитираме само финала: „КФН не признава „Националната агенция за кредитен рейтинг“ (НАКР) АД, гр. София за целите на чл. 75, ал. 2 от Кодекса за застраховането (бел. ред. – там е посочено изискването презастрахователите да имат инвестиционен кредитен рейтинг от поне една от рейтинговите агенции, определени от КФН).“
Вероятно заради това „порязване“ на НАКР застрахователната компания „Лев инс“ тутакси се „сеща“ за другата кредитна агенция – за споменатата вече БАКр. И през лятото на миналата година тя присъжда нов кредитен рейтинг на „Лев инс“ и то доста по-различен от онзи, който е присъдила през 2006 и 2007 година. Както поясниха пред „Форумът“ от БАКР, те са дали този път по-висок рейтинг на застрахователя напълно заслужено, защо през изтеклото време той наистина е успял чувствително да вдигне пазарния си дял. А на какво се дължи това – на по-активна и плодотворна дейност, на силна рекламна кампания, или – не дай Бог, на някакви силови методи в бизнеса – нека кажат правоохранителните органи, които тия дни „тарашиха“, запечатваха и разпечатваха офисите на „Лев инс“ АД.
Има си компетентни органи, които ще вземат отношение по нашия случай
Стефан Софиянски, изпълнителен директор на ЗПК „Лев инс“:
– Г-н Софиянски, защо вместо да се възползвате от договора ви с „Българска агенция за кредитен рейтинг“ и да й възложите актуализация на кредитния рейтинг с едногодишна валидност, който тя ви е присъдила през юни 2006 г., през октомври 2007-а сте предпочели да си направите чисто нов рейтинг, използвайки услугите на друга компания – на „Национална агенция за кредитен рейтинг“, което пък е принудило първата агенция, спазвайки споменатия договор с вас, да актуализира предишния ви рейтинг на базата на публична информация?
– Националната компания за кредитен рейтинг – НАКР, ни представи доказателства, че е единствен официален партньор на „Мудис“ за България и тъй като на мен ми трябва официален рейтинг затова съм избрал НАКР. А с другата агенция договорът ни просто изтече и не е подновен. И аз не
мога да допусна, че някой може да ми даде рейтинг ей така – просто без да ми гледа документите.
– От цялата тая странна ситуация възниква основателният въпрос дали у нас може да се поръчва, продава и купува рейтинг?
– Значи без да ми гледа документите никой не може да ми присъжда рейтинги. Рейтингът се присъжда на база информация, информация не сме предоставяли на никой с изключение на Националната агенция за кредитен рейтинг, която в сайта на „Мудис“ е посочена като официален партньор за България.
– Но на какво се дължи тая драстична разлика – с цели четири стъпки, между рейтингите, които са ви присъдили двете български агенции?
– Аз пак казвам – рейтинг се прави въз основа на детайлна информация, която се предоставя. Такава не ни е била изисквана, не сме я предоставяли и аз се чудя как може някой да ми присъжда рейтинг без да ми гледа документите.
– Все пак прави впечатление, че де факто за по-малко от година се е получила такава чувствителна разлика в показателите за финансова стабилност на вашето дружество.
– Не е по-малко от година, доста по-голям е периодът. И второ може да видите резултатите на дружеството – къде се е намирало тогава и къде се намира в момента.
– Излиза, че то е направило доста голям скок в развитието си за няма и една година всъщност?
– Ами да, така е.
– Възможно ли е НАКР да ви е подвела, имате ли такова чувство?
– Не, не се чувствам подведен от никой. Имаме договор с агенция, която е партньор на „Мудис“ и ни е предоставила съответните документи за това.
– А защо е без подпис сертификатът, който агенцията ви е издала и банковата ви референция от „Токуда банк“ е с изтекъл срок?
– Аз мога да ви отговоря по повод на референциите. Няма изискване никъде в Закона за обществените поръчки колко броя референции трябва да бъдат предоставени, няма такова изискване и в тръжната документация на обявения от външно министерство конкурс. Ние сме представили над 40 броя референции. Значи, която референция не е годна – да не се взима под внимание.
– Всичките ли са банкови?
– Имаме референции и от ОББ, и от „Пощенска банка“, сега и от „Юро банк“.
– Но в решението на КЗК се говори за само една банкова референция – от „Токуда банк“, която именно е с изтекъл срок на валидност.
– Не коментирам решението. Има си компетентни органи, които ще вземат отношение. Аз няма да коментирам решението на комисията.
– Това означава ли, че го обжалвате пред Върховния административен съд?
– Да.
По принцип всичко може да се манипулира, но авторитетните агенции просто не го правят
Орлин Пенев, изпълнителен директор на „Алианц България“:
Кредитният рейтинг за финансова стабилност на застрахователите, определена по Standart end Poor’s – една от водещите международни агенции за кредитни рейтинги, представлява текуща оценка на показателите за финансовата стабилност на организацията на застрахователя във връзка с неговата платежоспособност да извършва плащания по сключени застрахователни полици и договори в съответствие с техните условия. Дългосрочните рейтинги са три пъти А, два пъти А, А и плюс или минус. Като три пъти А означава изключително силни показатели за финансова стабилност и е най-високо в скалата. Застраховател, получил рейтинг 2 А има много силни показатели, рейтинг А означава силни показатели. Плюс или минус са модификации, които показват относителното положение в рамките на главните рейтингови категории.
Другата кредитна агенция, която определя финансовата стабилност на застрахователите е A.M. Best. Категориите й са пак три пъти А – изключителен, два пъти А – превъзходен, А – отличен, три пъти В – добър, задоволител, граничен. „Алианц България“ в момента има рейтинг А, присъден от Българската агенция за кредитен рейтинг – БАКР.
По принцип кредитните агенции си правят съответните проучвания, след което издават официални сертификати. Колкото до това дали данните могат да бъдат манипулирани – по принцип всичко може да бъде манипулирано. Но ако са достатъчно представителни кредитните агенции не биха си позволили това. В момента у нас единствено Българската агенция за кредитен рейтинг има право да издава кредитни рейтинги по скалата на Moody’s. Аз лично не знам друга агенция да има такъв лиценз.
Имаше грубо нарушение на европейските правила
Христо Михайловски, изпълнителен директор на Българска агенция за кредитен рейтинг:
През есента на 2007-а ние поискахме от „Лев инс“ да ни предоставят необходимите документи, за да можем да актуализираме кредитния рейтинг с едногодишна валидност, който им бяхме присъдили през юни 2006 година. Но след като не получихме такива , съгласно нашите правила и договора ни със застрахователната компания ние направихме актуализацията на базата на публична информация за състоянието на дружеството. Оценката ни отново бе два пъти В + с една положителна перспектива, тъй преценихме, че компанията стои малко по-добре отколкото предишната година. Но тъй или иначе ние не разполагахме с достатъчна детайлна информация от самото дружество, за да преценим колко точно по-добре стои. Междувременно разбрахме, че „Лев инс“ си е поръчал нов рейтинг, присъден от НАКР, който е четири степени по-висок от нашия. За мен е трудно да дам обяснение на какво се дължи разликата, защото доколкото ние сме информирани и двете агенции – нашата и НАКР, работим по методологиите на Moody’s и би трябвало резултатите от оценките да са сходни. Обичайно рейтинговите агенции са много предпазливи, когато дават повишение на кредитен рейтинг и много, много рядко се прави промяна на кредитния рейтинг с повече от една стъпка – нагоре или надолу.
Отговорът за драстичното разминаване в нашите оценки може би се крие в това, че в сайта на НАКР нейната скала и тази на Moody’s, всъщност са публикувани така че степените, съответните категории отговарят една на друга. Значи три пъти А, или А3 на НАКР отговаря на А3 по Moody’s, което за мен не е вярно. Тоест техните скали не са съпоставими. Според мен това е подвеждащо и заблуждаващо, или така се е получило неволно.
По време на среща, която имах с главния мениджър на Moody’s за Централна Европа – г-н Петр Винс, той самият каза, че скалите на НАКР не бива да се публикуват по този начин, защото не отговарят на скалите на Мудис.
По-притеснителното е друго. Значи сертификатът на НАКР за кредитния рейтинг на „Лев инс“ е издаден през октомври миналата година и е представен на външно министерство, а реално сертификатът се публикува в сайта на НАКР през ноември. Изрични са европейските изисквания към агенциите да публикуват тази информация едновременно за всички интересуващи се кредитни или финансови институции. Това е основно правило в критериите на агенциите и не може да има избирателност на кой да се дава предварително информация. Това е много грубо нарушение.
