ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) в сила от 1 януари 2010 година и по-специално на чл.6, ал.3 се прие правна норма, предвиждаща дължимост на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения. Видно от мотивите на вносителите на законопроекта, народните представители са запознати с необходимостта от въвеждане на тази правна норма, с цел предприемане на мерки срещу некоректните осигурители, които не начисляват възнагражденията регулярно, с цел избягване на внасянето на осигурителните вноски.  С включването на понятието „неначислени възнаграждения“ в чл.6, ал. 3 от КСО,
от мотивите към Законопроекта за промяна на КСО става ясно, че волята на законодателя е да се постигне дължимост за внасяне на осигурителни вноски върху всички възнаграждения, независимо дали са изплатени, начислени и неизплатени или неначислени, като дължимостта на осигуровките е обвързана със счетоводния принцип на текущо начисляване на приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития от момента на тяхното възникване по трудови правоотношения по Кодекса на труда.

С тълкувателно становище на Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, изразено в Указание с изх. № 24-00-7 от 25.02.2010 год. се предвижда дължимост за внасяне на осигурителни вноски за управителите на търговски дружества върху недоговорени и несъществуващи възнаграждения. Разширителното тълкувание на тази правна норма (чл.6, ал 3 от КСО) в Указанието, постави стотици хиляди коректни осигурители в ролята на закононарушители. Получи се така, тъй като указанието беше публикувано на Интернет страницата на НАП на 26 февруари 2010 година – последният работен ден на месец февруари, когато е и срока за деклариране и внасяне на осигурителните вноски за месец януари 2010 год.

Считаме, че с такова тълкувание на правната норма, (относно дължимост на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения), се подменя заканодателната воля, като се създава допълнителна осигурителна тежест върху практически несъществуващи възнаграждения, тъй като върху сегашните задължителни вноски, като самоосигуряващи се лица, собствениците и управители на търговски дружества, се задължават да внасят и осигурителни вноски по договори за управление и контрол с изключително високи осигурителни прагове, които ще натоварят, на практика, точно най- малките стопански субекти- тези, в които собственикът, управителят и работещият е едно и също лице, като по този начин се вдига осигурителната тежест четирикратно, при това без оглед на това дали дружеството функционира или не.

Надяваме се многоуважаемите народни представители от 41-то Народно събрание да преразгледат разпоредбата на чл.6,ал.3 от КСО, като я променят или пояснят, за да не се допускат подобни разширителни тълкувания, с които се установяват допълнителни задължения и тежести за коректни и добросъвестни осигурители.