Loading...
През седмицата имаше нова публикация за вредата от еврофондовете. Как реално те подхранват корупцията, мафията и правят системата устойчиво несменяема. Нещо, което сме виждали преди и в други страни, нетни получатели на средства. Гърция е най-фрапантния пример. Според мен обаче по-големият проблем с фондовете е, че променят психологията на хората. Десетки хиляди изключително кадърни и качествени хора се занимават основно със схеми как да усвоят някой лев отгоре, щото е безплатен, без да се интересуват много от устойчивостта и дългосрочните ползи от усилията. Това развращава.
И проблем не са хората, а средата, която ги насърчава да мислят по такъв начин. И властта, която гордо рапортува какви пари усвояваме и как това му е най-хубавото на ЕС. Най-хубавото на ЕС всъщност е свободното движение на хора, стоки и капитали. Субсидиите са замислени като бонус за изоставащите, но не работят по чисто психологически причини. Няма и да проработят, дори и след като ЕС промени правилата, както бодро ни обещават комсомолците. Но за сметка на това заменяме успешно травмата от комунизма (аз ги лъжа, че работя, те ми лъжат, че ми плащат) с нова – „аз ги лъжа, че ще правя бизнес, а просто ще си реша лични проблеми с европари, те пък се правят, че ми вярват, за да вземат комисионата“. Това, което трябва да възпитаваме е уважение към труда, независимо какъв е, уважение към човека, независимо от произход, и уважение към предприемача, независимо в каква сфера и колко е голям. А не култ към личността на премиера, който усвоява пари и подарява спортни зали, стадиони и какво ли още не.
