През последните години, хиляди икономисти от цял свят използват сложни статистически и математически модели, за да разберат защо икономиката трудно излиза от глобалната криза, избухнала есента и зимата на 2008. А, всъщност, просто трябва да се разходят по улицата и да поговорят с хората.
И ще чуят, че чиновници ти забраняват да отглеждаш криви краставици и прекалено червени домати, за да отвориш дюкян ти трябват десетки разрешителни, за да встъпиш в собственост на закупена къщурка трябва да обиколиш 40 институции, за да останеш половин час повече на работа трябва да поискаш разрешение от самия себе си, защото си си едновременно шеф и служител, иначе ще те глобят, както като шеф, така и като служител, всеки момент в офиса ти може да цъфне чиновник да мери дали лампата в коридора отговаря на поредния стандарт, т.н. и т.н. И всичко това обслужва растяща бюрокрация, големите компании и децата, имали късмет да се родят в богати семейства, тъй като те имат ресурса да се преборят с цялата бумащина и да стартират нещо, докато за повечето други остава съдбата да са им служители. За капак на всичко и централните банки извършват грандиозната, обслужваща богатите измама, наречена „монетарно стимулиране“ или просто поредното хитроумно печатане на пари. Всъщност, за да върви икономиката, е нужно просто единственото условие за стартиране на бизнес да бъде това, че на един човек му се яде ябълка, а друг има ябълка. Не е толкова сложно и определено не трябва да си професор по икономика или математика, за да го разбереш, нали?