Въх, сериозна работа. Успокоих се, щом Фандъкова е ондъкейс да сложи още чиновници да (се правят да) гледат чиновниците, които се правят, че гледат строителите, които се правят, че ремонтират. С тия „ремонти на ремонта“ и „контроли на контрола“ то това нещо се превръща в перманентно точене на пари от нашия джоб, защото това да ремонтираш и да контролираш не е безплатно удоволствие, нали се сещате?
Ремонта нямаше да има нужда от ремонт, ако си беше направен като хората. И контролът нямаше да има нужда от…сещате се. Ама как да стане това?
Проблемът е, че в държавния сектор нищо, никога не се прави като хората. Защото никой няма стимул да го прави. Едни хора, с чужди пари трябва да ремонтират неща, които други хора ще ползват. И никой не носи крайна отговорност като цялата работа се претупа и окраде. Така е структурирана системата.
Защото… кметът не носи пълна отговорност, защото подизпълнителят бил тоя дето го прави, а пък подизпълнителят трябвало да го регулира някой департамент на общината, а пък него пък него пък някой друг бюрократ (главния архитект?), ама пък и той няма финална дума, щото кмета, а пък кмета се консултира с 12-те си икони на Богородица в офиса преди всяка обществена поръчка… и накрая цялото нещо се оказва Божа работа!
Та така, уж много хора носят НЯКАКВА отговорност, а то се оказва, че като раздробиш отговорността на хиляда парчета, в крайна сметка никой не носи НИКАКВА отговорност. Всъщност отговорност носим само ние, данъкоплатците. За това, че си даваме парите.