Loading...
В началото на 2015 и 2016 г., а по-късно и в средата на тази година, ако не смятат многобройните интервюта, съм имал повод да обяснявам защо физическото лице – собственик на дружеството, което управлява ски-зоната над Банско, няма никакво значение.
С Марк Жирардели съм се запознал в Банско, на едно от световните първенства преди години, ако не ме лъже паметта – представи ме Пепи Попангелов. След като той обяви тази своя роля пред няколко дни своята роля на собственик, мислех че много неща се изясняват. Аз разбрах защо курортът има добър маркетинг, печели домакинства при невъобразима конкуренция с около 300 курорта по света, защо Марк е винаги на важни събития в курорта и познава персонала на съоръженията, разговаря с всеки, които поиска нещо да му каже.
Но от три дена виждам как се сбъдва предсказанието на Евгени Петров, от VeVesti, че ако преди хленчът бе, че собственикът на „Юлен“ е световно неизвестен, сега вопълът ще бъде, че той е световно известен.
Разбираемо е, БСП (г-н Зарков, ако не бъркам името) да не схваща, че при капитализма правата на собственост са търгуеми, че за потребителите е важно какво предприятието предоставя като стока и услуга и да има свободата да избере друг доставчик и че кредиторите собственика са най-вече онези, които се интересуват от това дали той има качествата да управлява добре делата си, за да е сигурно, че ще има полза да го финансират.
Но това неразбиране преминава в правно-техническа неграмотност, когато вече обсъждат номиналния акционер на дружеството ТАК Сървисис Ltd.
Буквално „номинален“ означава назован, показан, като собственик фиктивен той може и да е фиктивен. Това е физическо или юридическо лице, чието име, в качеството му на акционер, се появява върху дружествените документи вместо името на бенефициарния собственик на дружеството или предприятието.
Крайният бенефициарен (облагодетелстван) собственик е действителният собственик на дружеството. Неговото име се разкрива в оторизирани регистри, които са важни пред другите акционери и кредиторите, например банки, за които, както стана дума, е важно да могат да преценят кредитоспособността на търсещия финансиране, способността му да работи и печели, за да има възвръщаемост на инвестицията и да се знае кой плаща, ако нещата не потръгнат. Такива са и традициите, и законите, и процедурите за надлежна проверка на клиентите в тези отношения.
Това е разликата между двата вида акционери и няма как бенифициарния собственик да бъде достъпен от общите фирмени регистри. Имено незнанието на тази правна фигура, непозната от българското право дава храна на тиражираните слухове, че Марк Жирардели не фигурира във фирмените документи.
Изглежда границите на махленското въображение в писанията за Марк вече се изчерпват, остава социалистите и „зелените“ да се върнат отново към елементите на фразеологията на класовата борба в обсъждането на ски зона „Банско“, с които те се сражават срещу курорта от години.
В България все още има много хора, които си мислят, че икономиката е вървяла най-добре, когато една партия, нейните водачи и служби или от Москва са казвали кой какво да притежава и да управлява.
Това убеждение, разбира се, е крайно несъстоятелно. Но все пак се е знаело кой е собственикът или поне кого да попиташ.
