Loading...
Колко пъти сте чували „София не е България“? А „Швайнфурт не е Германия?“ (но за нея – по-нататък в текста). В тази фраза са вложени поне две твърдения: че различията между София и останалата част от страната са много големи, и че България е някак уникална страна в това отношение. Обявените данни от Евростат за БВП на човек от населението по региони вероятно ще предизвикат поредна вълна от драматични изводи за неравномерното развитие. Няколко бързи бележки по данните:
1. БВП на човек от населението в област София-град е 104% от средното за ЕС през 2017 г., или 2.1 пъти над средния показател за цяла България. През 2008 г. разликата е била 2.17 пъти – казано иначе, разликата се свива, а не нараства! В Словакия и Унгария например Братислава и Будапеща са увеличили относителната си преднина за последните 9 години.
2. Уникална ли е България с подобни различия? Данните сочат, че не е. В повечето страни в Централна и Източна Европа се наблюдават същите разлики между столицата и останалата част на страната – около 2 пъти – като за Букурещ и Братислава съотношението е най-високо – около 2.3 пъти. Ако пък решим да ползваме данни за Варшава само за градската част, полската столица излиза точно 3 пъти „по-богата“ от страната като цяло.
3. Разликите в създавания БВП в региони с големи градове (или столици) и средното за национална икономика са видими в целия ЕС – причините за това са тема на други анализи.
4. Все пак, чували ли сте за Швайнфурт? A за Ерлaнген? Това са „региони“ с БВП на човек от близо 2.6 пъти по-висок от средния за Германия. Точно толкова е разликата и между Франкфурт – финансовия център на Германия – и останалата част от страната. А пък Инголщад е 3.7 пъти „по-богат“; Волсфбург – 4.8 пъти – това са градовете на автомобилните заводи на Ауди и Фолксваген. Париж, разгледан като отделен регион, е 3 пъти „по-богат“ от Франция като цяло, Западен Лондон – 6 пъти по-богат от Обединеното кралство, а само сити-то на Лондон – 12 пъти.
5. Тези примери би трябвало да ни покажат, че използването на подобни данни за смислени изводи и формиране на политики си имат някаква разумна граница. Очевидно е, че ако се начертаят граници на един „регион“ така, че в него да има 1-2 големи завода, или финансов център, то в този регион ще се концентрира изключително висока добавена стойност, и при сравнение разликите със средните стойности за една диферсифицирана икономика ще са големи. Европейските региони (както NUTS2, така и NUTS 3), са изключително разнородни, а начините на определяне на границите им създават описаните по-горе „странни“ резултати.
6. Отделно от това, меренето на „брутен вътрешен продукт“ на отделни малки териториални единици, при изключително развити и дълбоки междуотраслеви връзки (вериги на добавена стойност), е силно проблематично.
7. В крайна сметка – по-спокойно и без паника.
https://ec.europa.eu/…/1-26022019-AP-EN.pdf/f765d183-c3d2-4…
