Loading...
Набързо за „изненадващите“ искания за повишаване на тока от държавното ЕСО, частните ЕРП-та и някои от държавните производители на ток:
1. Точенето на пари за броене на чавки е българската представа за екология през последните 10 години, но в Европа чиновниците се фокусираха върху съсипването на ТЕЦ-овете и индустрията.
И така, докато ние си съсипвахме зимния туризъм и източихме стотици милиони да оплождаме пеперуди и щъркели, брюкселци незабелязано ни набиха такива цени за емисиите, че с тая цена на тока няма как да бъдат плащани. Или ще се вдига цената, или ще пренасочваме и без това изтънелите средства за инвестиции в енергетиката или ще плащаме емисиите с парите за пенсии. Свиквайте.
2. Вече 15 години българският бизнес субсидира тока за битовите потребители – точно обратното на практиките в развития свят. Затова и няма свободен пазар при електроподаването за бита, тъй като там електроенергията се продава на загуба от частните снабдители, които я покриват от парите от бизнеса и печалбите от мрежата за средно и ниско напрежение. Това или трябва да спре като битовите потребители започнем да плащаме реалната цена на тока, а държавата започне да помага целево на социалнобедните или българският бизнес ще яде все по-голяма хурка. А който не е наясно, няма как да има високи заплати при заръфал дървото заради скъпа електроенергия бизнес.
3. Държавното ЕСО също има нужда от пари за инвестиции в мрежата за високо напрежение, голяма част от която е на над 50 години. Вероятно над 90% от големите аварии в провинцията са именно следствие на разпадащата се държавна мрежа. Така че или ЕСО ще започне да инвестира, или евтин ток ще има, но за 2 часа сутрин и за 2 часа вечер. Както беше при бай Тошо и както е сега при Мадуро (открийте приликите).
Енергетиката е един от секторите в България, където социализмът така и не си тръгна. Но както знаем от Маргарет Тачър, социализмът рано или късно фалира, защото чуждите пари свършват. Този момент в България е все по-близо.
