Loading...
Голямата индустрия подхранва малкия бизнес в регионите
Знаете ли кой е единственият български град с наистина значим (над 3%) ръст на населението през 2018 г. в сравнение с 2017 г.? Крумовград: +146 души за една година! А тепърва започва процесът на връщане на хора там, защото мината на „Дънди Прешъс Метълс“ ще произвежда в пълен капацитет чак през август 2019 година.
Не, програми, инициативи, трансфери на средства, земеделие или екотуризъм не могат да постигнат нищо подобно. Индустрия трябва, ама истинска, голяма, експортно ориентирана и отговорна. Такава, която пряко създава много добавена стойност и работни места, а непряко изисква още повече хора като доставчици. А заплатите, които плаща, да са такива, че да предизвикват експлозия в развитието на услугите – от магазини, хотели и ресторанти до банки, кина, болници и училища. Само голяма индустрия може да направи това!
Неслучайно класацията на общините по средната работна заплата на заетите за 2017 г. изглежда така: Челопеч е далеч напред с 2178 лв. („Дънди Прешъс Метълс“ – Челопеч), следвана от Козлодуй (АЕЦ), Раднево и Гълъбово (Маришкия енергиен басейн), Пирдоп („Аурубис България“), Девня („Солвей Соди“, „Агрополихим“ и „Девня Цимент“), Столична, Панагюрище („Асарел-Медет“). Формулата за богатство извън София е проста: тежка индустрия или енергетика.
Прави впечатление, че три от първите осем общини в списъка са в Средногорието. Други две общини от региона – Мирково и Чавдар – не са в класацията просто защото за тях НСИ няма право да дава данни, тъй като над 90% от заетите са само при един работодател. Развитието на добива на руди и производството на метали в Средногорието в условията на глобална конкуренция, сложна геоложка обстановка, стриктни европейски регулации и високи очаквания за корпоративна отговорност поставя изключителни предизвикателства както пред самите предприятия, така и пред техните преки партньори. Освен пряката заетост на около 5000 души тази индустрия осигурява съществуването на голям брой (над 50) малки и средни предприятия (10 – 100 души всяко) в региона, които са силно зависими от нея и инвестициите й. Най-голям брой и най-силно развити са фирмите в няколко основни направления: индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация; производство, монтаж и поддръжка на специализирано електротехническо, минно и металургично оборудване; ремонт и инженерингови услуги; производство и доставка на специфични суровини и материали за добивната и металургична индустрия.
Оценката на въздействието (направена от „Денкщат“) показва, че големият напредък и инвестиции в мините и металургията през XXI в. оказват силно въздействие върху малкия бизнес в Средногорието по няколко направления:
• Високо качество и подобрена конкурентоспособност: Изискванията за качество на големите предприятия са важен стимул за технологично и организационно развитие на доставчиците. Конкуренцията между отделните фирми води до по-добро качество, което облагодетелства цялостната бизнес среда.
• Достъп до външни пазари: Част от малките фирми успяват да излязат от ограничения пазар на Средногорието и да реализират продукцията или услугите си в други предприятия от тежката индустрия както в България, така и в чужбина.
• Сигурност и възможност за инвестиции: Едва ли има друг регион в България, където толкова малки фирми да имат конкретни програми за инвестиции в нови технологии и развитие на служителите си. Това е знак за по-високо ниво на развитие, което се дължи на сигурността, създадена от работещата икономика.
• Иновативност: Работата на големите предприятия представлява изключително предизвикателство, което непрекъснато стимулира създаването и прилагането на иновации – както технологични, така и управленски. Във всяка една задача малките фирми са принудени да търсят уникални решения. Те не могат да си позволят да спрат да се развиват, което с времето ги прави по-силни и конкурентоспособни.
• Професионално развитие и нови знания: Инвестициите в обучения и повишаване на квалификацията, които големите предприятия правят, имат силен ефект върху малките фирми. За да бъдат полезни, те трябва да инвестират още повече, което значи да поддържат знанията и уменията си на още по-високо ниво.
• Фокус върху здравето и безопасността при работа: В тежката индустрия човешкото здраве и живот са приоритет номер едно. Когато работят на територията на големите предприятия, екипите на доставчиците се научават да прилагат безупречни и строги правила за безопасност.
• Минимално въздействие върху околната среда: От приватизацията насам големите предприятия реализират значим ръст на добива успоредно с драстично намаляване на въздействието си върху всички компоненти на околната среда. Това стимулира екологичните иновации сред всички доставчици и води до създаване на решения, които след това се прилагат и в други обекти в България.
• Приток на преки чуждестранни инвестиции: Концентрацията на големи предприятия и квалифицирана работна ръка привлича и инвестиции в малки и средни предприятия, които произвеждат продукти и услуги за тежката индустрия като „Сандвик България“, „Орика Мед България“ и др.
Подобен процес видимо е в ход и в община Крумовград, ще се засилва в Брезник, както и навсякъде в България, където тежката индустрия успее да направи значими инвестиции на зелено. За съжаление, подобни проекти се сблъскват с все по-силна и организирана съпротива, което забавя развитието не само на местно ниво, но и на цялата страна.
Мините и металургията са само един от водещите примери – подобни процеси се случват навсякъде, където има силно развита индустрия или енергетика. Маришкият басейн, регионите около София, Пловдив, Варна, както и Севлиево и Русе на север – това са центровете на индустриално развитие на страната в последните години, където стандартът на живот видимо се покачва. Така силната индустрия подхранва малкия бизнес и осигурява благополучието на регионите.
Текстът е публикуван в списание „Икономист“
