Loading...
Процеси, инициирани преди 10 години започнаха да достигат своята кулминация и започват из основи да променят правилата на съвременното банкиране и финанси.
• Банките започнаха да се опитват да таксуват депозитите на своите клиенти. Това обръща модела на банкиране с частичен резерв с главата надолу. По принцип, този тип банкиране предлага печалба (лихва) върху депозирането на пари. Цената на тази печалба е имплицитният риск банката да не може да изплати дължимия депозит в случай на банкова паника. Защото резервите ѝ покриват само *част* от всички депозити.
Сега обаче клиентите вече започват не само да носят този риск, но и да плащат за депозитите, вместо на тях да им се плаща. Тоест, да плащат за пари, които с определено ниво на вероятност може да не им бъдат изплатени. Това е предприемане на риск без никаква отплата. Финансовия здрав разум е обърнат с главата надолу.
• Централните банки, конкретно ЕЦБ, открито признават, че са достигнали предела на възможностите си. На изпроводяк от позицията си като президент на ЕЦБ Марио Драги го каза директно – паричната политика вече сама по себе си не може да стимулира растеж. Това обаче не доведе до някакво преосмисляне на парадигмата на съвременната (изключително грешна) парична политика. Не, проблемът бил, че държавните харчове били прекалено ниски.
Точно така, след 20 години хронични дефицити и постоянно нарушаване на правилата на Маастрихт от страна на повечето членки на Еврозоната проблемът бил…че правилата всъщност били твърде ограничаващи. Новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард директно си каза, че правилата трябва да се ревизират. За да може да се харчи още повече, да се трупат още повече дългове в икономиката. Някак си, противно на всякакъв елементарен здрав разум, дългът ще доведе до устойчив растеж. А не, примерно, повече натрупан капитал и по-висока продуктивност.
