Loading...
Мразовита януарска утрин – около -5 градуса навън. България се пробужда и включва отоплението.
За разлика от почти цяла Европа, която има отлично диверсифицирани доставки и високо ниво на газификация, България масово се топли на ток. Само че при такава температура дори и хиперинверторните климатици и термопомпи почват да страдат и вместо 4-5 квтч топлина от 1 квтч ток дават под 2.
В резултат енергийното потребление избухва – в 9 ч. днес системата потребява 6358 МВ.
В „нормална“ година в такъв момент големите ВЕЦ биха давали по 1000 МВ, но тази не е такава. ЕСО пази всяка капка в язовирите. Вятърните и слънчевите централи дават нещо, но те не могат да гарантират и 1 ват енергия – слънцето със сигурност ще залезе, а вятърът може просто да спре във всеки един момент.
Кой ни захранва?
АЕЦ-ът, който винаги работи на пълни обороти и лигнитните ТЕЦ, основно трите големи централи в Маришкия басейн – „губещата и неефективна“ ТЕЦ МИ-2 и „грабителските“ американски централи.
Какво ще стане, ако: а) един блок на АЕЦ-а падне; б) температурата слезе устойчиво под -10 градуса за няколко дни, а в съседните страни е също толкова студено; в) сушата продължи още? Кой ще ни спаси в някой от тези сценарии?
Единствените, които могат да дават още са… трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн…
Или някой сериозно разчита на Доган и Ковачки да си активират „студения резерв“?
Слава Богу, поне за тока все още не сме напълно зависими от „братска“ Русия…
Но ЕС очевидно иска това да се промени и го постига – при цени на СО2 квотите от 25 евро/тон лигнитните централи са обречени. Единствената налична алтернатива е газ…
Накъде ни води Брюксел изобщо?
Вместо заключение: Докато не искаме да знаем дали имаме собствен газ, нямаме достъп до големи доставки от световния пазар на втечнен газ и не газифицираме отоплението, България ще е силно зависима от лигнитните си въглища и техния ток. Това е положението!
