Loading...
През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката на ЕС също отбеляза рекорден спад от около 11%. В същото време Китай отчете ръст от 3.2%.
Мисля, че хората масово не си дават сметка какво значат тези числа…
Първото следствие е, че Китай вече е най-голямата икономика в света (след излизането на Великобритания от ЕС). Това ще има значими последствия още в краткосрочен план, но не това е най-важното.
Далеч по-важно е прякото въздействие върху живота ни, което свиването на БВП носи. Най-грубо казано, БВП представлява общата сума от всички сделки в икономиката. Той съвсем не е идеален индикатор нито за размера на икономиката, нито за индивидуалното щастие.
Въпреки това обаче БВП/глава от населението си остава най-доброто прокси, което имаме за стандарта на живот в една страна. По-висок БВП/глава отлично корелира с всякакви други индикатори – доходи, усещане за щастие, качество на здравеопазване, образование, хранене, сигурност, енергия, пътувания, даже и качество на околната среда…
Огромният спад на БВП означава, че ще има много по-малко данъци и заплати, а оттам и пари за здраве, образование, пенсии, чиста околна среда и инвестиции в каквото и да е. Означава, че за едно тримесечие Клубът на богатите, от който уж сме част, зверски обедня и съвсем скоро голяма част от неговите жители ще започнат да живеят с много по-малко и да изпитват нещо подобно на онова, което ние преживяхме през 90-те години.
Още в началото на март сравних „мерките за борба“с коронавируса с отрязване на здрав крайник, заради ухапане от пчела… Честно казано, не съм очаквал, нито пък съм искал, да се окажа толкова прав. Даже е по-зле от това, което си представях тогава.
Както е ясно видимо на графиката, никоя друга икономическа криза в САЩ няма връзка с епидемия (1921 г. е резултат от сбъркана монетарна политика на Федералния резерв след войната), въпреки че през последните 150 г. светът е видял доста по-брутални пандемии.
Няма, и не мисля, че някога ще има, рационално обяснение за глобалната самоубийствена свръхреакция към коронавируса. Аз лично съм без думи…
И все пак се надявам политиците да схванат че всякакви помисли за възможни нови локдауни или други сериозни рестрикции са лудост и изобщо не трябва да им хрумват…
