Loading...
Отговорът на тоя уж „фундаментален“ въпрос за серията ни правителства, яхвали смело мотоциклета на държава от сакралната 89-та година насам, скромничко се е опитал да даде един от нашите читатели. Казва се Красимир Станев. Направил е нещо, наподобяващо култовия холивудски екшън „Анализирай това“. А фактологията за производствената съдба на говеда, свине, овце, домати, зърно, кокошки, гори и прочие „фермерски“ БГ-продукти, „ФорумЪт“ публикува под заглавие „Селскостопански геноцид“. И ето как реагираха на своеобразната „анкета“ ФОРУМЦИТЕ НИ – ВЕРОЯТНО, НЯКОИ ОТ КОИТО СИ НЯМАТ И ХАЛ ХАБЕР НИТО ЗА АПЕКАТАТА, ОЩЕ ПО-МАЛКО ЗА СОЦ.ТЕКЕЗЕСЕТАТА:
Стресни се племе!
Николай Митев: Очаквах взрив от коментари! Всуе! А въпросът е катастрофално важен. Не ми се иска моят коментар да е първи: Преди 9-ти септември 1944 г. семейството на майка ми, като всяко селско, е купувало от магазина само някои неща – газ,сол и т.н. Храната си е произвеждало само. И така е било във всеки селски дом. Продукцията е била винаги в излишък, който пък е изхранвал градското население. Всеки по-възрастен българин ще ви каже за старите градски тържища, където в определени дни селяните са предлагали излишната си продукция. Да, но някога обикновеният българин е бил СОБСТВЕНИК, наследил традициите и морала на предишни поколения. Всичко това сега е унищожено с кръв, репресии и откровен грабеж. Това,че някой констатира последиците от всичко това – още не значи нищо! Но фактът, че тази ГЕНЕРАЛНА тема не провокира коментари – значи много!
Подкрепям!
Светла Павлова: Да, г-н Митев, няма и да има взрив от мнения,защото от 2007 г. болшинството българи смята,че ЕС ще му дава наготово пари и ядене. Много бързо забравихме,че да притежаваш собствена земя, която и да те храни, те прави до голяма степен независим.Сега ширещото се отношение към земеделието и животновъдството е, че това са недостойни и непрестижни занимания. Всички искат да си хапват качествени храни, но не се замислят, че за това се искат ежедневни усилия. Включително и да се мисли дали трябва да се гласува на избори.
Браво на автора!
Алекс: Време беше да се появи такъв обзор – браво на автора! Няма да е лошо ако има възможност да влезе в още по-големи детайли – кой и как унищожи тези отрасли, за да се знаят имената на вредителите, да се разбере ясно кой ни докара до това дередже. И ако ми позволите ще спомена и личния ми опит – не съм от София, но живея тук вече почти десет години. Въпреки това продължавам да съм шокирана, когато вляза в магазина и видя, че ябълките са от Италия, лукът от Еквадор и така нататък и няма даже келяв морков от някое наше село…Затова отказвам да ям чужди гумени зеленчуци и плодове, така рискувам здравето си, но не мога да забравя, че като дете ядях круши директно от дървото без грам тревога. Днес в магазина ми искат пет лева за аржентински боклуци. Няма да стане! Нито за турски домати, нито за гръцки салати!
Зеленчуците изчезват дори и на картинка!
Виго: „Промаркет“, очевидно наистина е „про“, само дето не забелязах чушките и доматите да имат някаква художествена стойност. Що ви го казвам това ли? Магазинчето на улица „Оборище“ в столицата… Вижте колко умилително звучи – магазинчето на улица „Оборище“. Умилението ви обаче ей сега ще изчезне заедно със присъствието на служителите на този магазин. Аз, като един виден фотограф, щракайки си така безцелно по тази знаменита софийска улица, щракнах и домати, диня и чушляк. Щрак! Оказа се – направил съм беля. Възмутен младок със слаби вербални умения цъфна пред мен като едно голямо червено мушкато нАпролет и нахакано заяви – не може да снимате! Сакън, баш за това бих толкоз път! Усетих вина, че не съм помолил за аудиенция, но усещенето отмина бързо. По-скоро ми стана интересно и след като усмихнато заявих на нещото пред мен да си вкултори тона и го уведомих, че късно е либе за китка – белата е станала, запитах защо не може? В този момент една отчаяно отдадена на работата си служителка излезе наперено от служебния вход, очевидно забелязала ме на камерата на входа и се присъедини във веселата среща. Повтаряйки – нямате право и не може, като някаква мантра за благополучие. Накрая разпалено заяви, че им снимам цените. Виж за това не се бях сетил, предложих да им оставя името си и да ме осъдят щом нямам право, като бодро заявих, че нямам право да снимам нея при отказ. С това дамата след лек шум, се прибра от където беше изпълзяла, увличайки малкия неориентир със себе си във възмутен разговор. Останал сам с падналата си вече батерия на апарата, в главата ми нахлуха няколко мисли. Първата беше каква по дяволите им е врътката, да не би цените на брошурите да са различни от тези на стелажите? Сдобих се с една и установих, че отговарят. Не можах да разплета пъзела. Оставям това на вас. Но това, което ме замисли, са тези няколко неща: Не мога да снимам пикливия им зеленчук, но може да ме снимат на входа, дори без да съм влязъл. Не мога да снимам пикливия им зеленчук, но може да снимат граждани и да си ги слагат по плакати и брошури, без да са поискали разрешение. Не мога да им снимам пикливия зеленчук, но могат да ми пълнят пощата с хартия с непоискани съобщения. Не мога да им снимам пикливите цени, а те са във всяка брошура. Като се замисля, изтребал ми е пикливия ви зеленчук, невъзпитаното държание и УМИШЛЕНО ЛОШИЯТ инструктаж от биг босовете. Нищо „про“ не видях в тоя маркет. Само два ПРОфана, няколко щайги и кашони със нахвърляни продукти. Да бе – и чушки, ма те дори не стават за пълнене.
