Loading...
Бегъл поглед върху първата графика с данните на Евростат за нивото на енергийна зависимост на ЕС дава бърз отговор на въпроса:
Не!
Между 2000 и 2018 г. енергийната зависимост на ЕС се е увеличила от 56% на 58%.
Вижда се, че България все още е сред страните с най-ниско ниво на енергийна зависимост в ЕС. Това се дължи основно на силната местна енергетика (ядрена и въглищна) и много слабото потребление на газ у нас. Забележително е развитието в страните с най-високо проникване на модерни ВЕИ (вятър и слънце) в мрежата, които уж трябва да осигуряват повече местна енергия – огромният скок в енергийната зависимост на Дания и Холандия и увеличението на зависимостта на Германия и Белгия.
Формулата е проста:
По-малко въглища и ядрена енергия + повече ВЕИ = Повече газ.
А газът идва отвън. Нефтът пък, каквото и да си мечтаем, си остава в основата на икономиката, а ЕС добива все по-малко собствен нефт.
За да се противопостави на горната тенеденция и да спаси планетата, Европейската зелена сделка залага на енергиен преход, базиран на ВЕИ, електромобили и батерии. Вече и за малките деца е ясно, че той е изцяло зависим от добива и употребата на огромни количества метали. Затова нека погледнем втората графика, която показва водещите три страни в света, в които се добиват нефт, газ и критичните за енергийния преход метали.
1. ЕС отсъства на графиката: Нито една европейска страна не е сред топ 3 в света.
2. Концентрацията на добива на метали е много по-висока от добива на нефт и газ. Докато топ 3 при горивата (САЩ, Русия и Арабския свят) правят около 40-45%, то при почти всички метали на графиката виждаме стойности от над 78% (при никела е „само“ 55%).
3. При металите се наблюдава изключително висока зависимост от страни като Китай (редкоземни, молибден, литий, волфрам), Конго (DRC; кобалт) и Чили (литий, молибден). Не знам дали ЕС предпочита да зависи толкова много от тях.
Медта, основното „гориво“ на всичко, което произвежда, складира, пренася, трансформира и потребява електричество, не е сложена на графиката, но данните са налични:
През 2019 г. топ 3 по добив на медни руди правят общо около 53% от световния добив – познатите герои Чили (33%), Перу (12%) и Китай (8%).
Разбира се, ЕС има т. нар. Стратегия за критичните суровини, която залага добива на тези и други метали като уж много важен приоритет.
Да, ама не. Защото тук даже не искаме да знаем дали имаме нещо, камо ли да го добиваме. Няма да давам примери – знаем си ги.
Реалността е, че политиките на ЕС устойчиво ни водят към все по-тежка зависимост, тоест към задънена улица. Не само по отношение на енергията и металите. Европа има нужда от спешно пробуждане и промяна.
