Ние с какво сме ходили при хората на Мъск?

Много ми е чудно като сме ходили да се предлагаме на Tesla, какво сме предлагали изобщо? Нямаме голям местен пазар като Румъния – там и Tesla си отвориха първия офис миналата седмица. Не знаем как да дадем голяма държавна помощ както го правят Унгария, Словакия, Полша и Чехия – Орбан е дал поне $600 млн. на корейците за завода за батерии. Не желаем дори да си проучим полезните изкопаеми, както правят сърбите, гърците и скандинавците – където логично се разполагат големите рудодобивни инвестиции, копаещи важни елементи за производството на батерии и електромобили.

С работната ръка положението е трагично и светлина в края на тунела няма – нашите университети бавно възприемат акъл от бизнеса какво да преподават, а парламентът твърдо не иска да либерализира вноса на квалифицирана работна ръка. Енергетиката е в също толкова хаотично състояние и немците от Volkswagen също са ни предупредили – про-руското решение за затваряне на американските централи в Маришкия басейн оголва близо 20% от производството на ток, а държавния ТЕЦ необяснимо ту работи, ту не работи на пълна мощност. В крайна сметка, ние с какво сме ходили при хората на Мъск, с обяснения за някакъв 10% данък, от който така или иначе такива инвестиции се освобождават напълно поне за 5 години?