ПРИНОС КЪМ РЕФОРМАТА НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА

(на вниманието на министър проф. д-р Анна-Мария Борисова)

Не знам кой и колко ще оцени тоя мой принос към реформата на здравната реформа, но съм длъжен да го дам, при това – с пълното съзнание, че съм лаик в тоя бранш. Е, не съвсем съм лаик, може да се каже – ползвател съм на „здравни услуги“ (така се нарича вече тая хуманитарна дейност според съвременните либералпазарикономисти, нахлули и в здравеопазването). А в качеството си на такъв ползвател съответно съм и потърпевш! Та дори приносът ми да не бъде зачетен, не може да ми се отрече поне правото да се изкажа.
Имам и друго съображение. Далеч по-големи лаици от мен, но и те – ползватели, също се изказаха – с критики, съвети, препоръки, настоявания, обругавания – ама за реформата в науката! Значи – твърдя: Голяма част от критикарите на реформата, течаща понастоящем в БАН, са пълни лаици (или дълбоко увредени потърпевши). Но и те са „ползватели“ – някога и някак си са се докоснали до наука и образование, но това „докосване“ явно е оставило само поражения върху тях, очевидно – без видим положителен ефект с изключение на някакви хартийки, наричани „дипломи“.   
И последно – все пак да направим връзката между „здравни услуги“ и „научно-образователни услуги“.   
Общото е, че поставени на либералпазарикономчески принципи (да си го кажем направо – старият Марксов принцип „пари-стока-пари прим“, леко модифициран в понятието „стока“) и здравеопазването, респ. лечението, както и науката, образованието се изкористяват, трансформират се от висша човешка дейност, плод на съвършен разум в търгашество, печалбарство, лихварство, рекет и т.н..
Прост пример – няма да се учи ученолюбивият, няма да напредва в науката кадърният, приоритет ще има платежоспособният, сервилният. Така напоследък се навъдиха бакалаври, магистри, доктори – с купени дипломи (от там, откъдето биха могли да си ги купят, едва ли от „Женския пазар“, но що пък не?), публикации със стотина съавтори и какви ли не други чудатости. Същевременно и потърпевшият болен е подложен на бюджетоизмукващо въздействие – на неговия собствен, семеен бюджет, защото държавният такъв все не стигал. Ама че се е плащал цял живот държавно обществено и здравно осигуряване, че и сега продължава да плаща на НОИ – няма значение! Пак плащаш! Е, понякога се проявява милост и някои медицински действия са платени от пътеките на т.н. Здравна каса, но пък тогава трябва да си платиш консумативите – една безбожна практика, особено при сложни операции. И се получава парадокс – за една и съща операция, изискваща едни и същи консумативи (не, разбира се, памук и марля, а лапароскопски инструментариум) в една болница пациентът плаща двойно в сравнение с друга?!
И понеже споменахме за Здравната каса, едва ли бащите й са си и мислили до какво може да се изроди тяхното отроче. Та Здравната каса трябва да е банката на пациента! Сега Здравната каса е едно министерско образувание като апендикс, в което най-малка дума имат пациентите (доскоро нямаше и пациентска организация, която да ги представлява). А тия дни министър Борисова взе да говори за доброволно второ (допълнително) здравно осигуряване – някои се опитват да прокарат не само второ, а и от още по-висок порядък, но задължително, но и в двата случай – в частни здравно осигурителни фондове! Бе тия хора или нямат акъл или им е толкова малко, че не помнят как и колко народ изгоря в разните банкови, строителни, охранителни, застрахователни и какви ли не други пирамиди – внасят хората пари и един прекрасен ден парите им ги няма – или фирмите са фалирали, или са се изнесли в чужбина, или просто са се трансформирали до неузнаваемост. Та тая аналогия с фирмите-пирамиди никак не е неоснователна по отношение на замислените доброволни (задължителни) здравно осигурителни фондове и хората да имат едно на ум!
Е, има и други много общи черти между „здравни услуги“ и „научно-образователни услуги“, но да подчертаем и разликата между тях.
Докато най-важното общо между „здравни услуги“ и „научно-образователни услуги“ е, че и двете „услуги“ са вредоносни за „потребителите“ им, разликата е в далеч по-високата степен на опасност на „научно-образователни услуги“.
Докато „здравната услуга“ може да причини душевни и физически поражения частично или напълно (та чак до смърт) на отделен нейн „потребител“ (и временно – на близките му), то пораженията от „научно-образователните услуги“ поразяват предимно духа и имат комулативен ефект за поколения наред.
Така българската нация се изражда духовно, освен че намалява числено!
Българският генофонд непрекъснато продуцира „калпав човешки материал“ (по някогашния Чикагски израз на премиера)!
Така от високоинтелигентна, световно призната културна нация се превръщаме в „шибан народ“ (по сегашния кръчмарско-моряшки израз на безпортфейлния министър).
Значи – ето какво като материал, остава у нас – след измирането и емигрирането – едни от най-тягостните антинационални последици на „здравните и „научно-образователните услуги“! Остават „калпавите шибаняци“!
И най-вероятно управляващите си мислят, че тия – „калпавите шибаняци“ – няма къде да идат и пак ще гласуват за тях.
Защото след измирането и емигрирането, при отрицателен демографски ръст на българското население, остават механичните ръце за гласуване и пускане на бюлетина (понякога, ако е по-дълга интегрална – с помощта на клечка с точна дължина).
Сиреч – остават пластмасовите мозъци – нищо не абсорбиращи, всичко отразяващи.
Сиреч – остават френетично вперените погледи напред в очакване на поредния „спасител“, „оправител“ или какъвто там излезе на сергията на пазара с клоунска шапка и с плащеница-невидимка, докато не се намери някой да припомни фразата на детенцето „Ама царят е гол!“
Е, нека в БАН да продължи започнатата реформа, нека лаиците да се произнасят по нея. Аз пък – лаикът по здравна реформа – да не им остана длъжен (тъй де – всеки се занимава с това, що не му е за работа!) да си дам своя принос към реформата на здравната реформа. Още повече, че ще се позова на самата г-жа министър. Наскоро тя се похвали, че неин бил изразът „нашето здравеопазване е болно“. Добре, нека е неин, още повече, че е и верен. Още повече, че и всеки потърпевш ползвател-потребител-пациент-клиент на „здравни услуги“ може да се подпише под това (ако преди него не се е подписал я доктор, а поп!).
Но най-интересното беше едно скорошно изказване на г-жа министъра за процента неграмотни GP, които не могат да поставят диагноза. Да оставим настрана методиката, по която е направена статистиката, че „82% от общопрактикуващите лекари са неграмотни“, че „едва 25% от семейните лекари имат някаква специалност и не могат да поставят диагноза и да назначат адекватно лечение на 84% от пациентите си“. Може всичко това да е вярно, може и да не е, още повече, че всяка статистика се основава на теорията на вероятностите, а пък тя – на богатия човешки опит в лъжата.
Въпросът по-скоро опира не толкова до процентите, колкото до качеството на обслужването. А качеството зависи както от броя и квалификацията на общопрактикуващите лекари и специалистите, така и от индивидуалното състояние на всеки пациент, да не говорим – за здравноосигурителния му статус и финансовите му възможности.
Нека да се съсредоточим само в един аспект на тая проблематика. Много или малко са общопрактикуващите лекари и специалистите (без да се вторачваме в тяхната квалификация).
Не може да се даде еднозначен отговор на тоя въпрос – на някои места лекарите са недостатъчни, на други – гъмжи от пренасищането им. (Някога, в зората на т.н.“здравна реформа“ моят дентален лекар се хвалеше, че има 3000 пациенти!).
И понеже отдавна се надигат гласове за оптимизиране на структурите на държавния апарат, обрасъл с различни „обрастъци“, чиято сеч ще облекчи малко държавния бюджет, нека хвърлим око и на състоянието на здравните структури. Тук г-жа министър може да си се справи със собствените административни обрастъци на министерството си, като закрие с размах кое какво не е необходимо, кое какво дублира и т.н.
Но думата ми е и за определена законодателна инициатива, която трябва да предприеме д-р Борисова като министър, ползвайки се от известните определени механизми – или да ангажира „свои депутати-съмишленици“ или чрез Кабинета да бъде внесен проект за изменение и допълнение на съответните закони.
Тя, като практикуващ преподавател – професор и лекар-ендокринолог не може да не знае за невероятната аномалия, която съществува повсеместно в лечебни заведения от всякакъв ранг, включително и в университетските болници.
Значи обикаляш по кабинетите на един примерен факултет, нека условно да бъде „стоматологичния“. И четеш на една врата: „Доцент Иван Петров, завеждащ хирургична стоматология“, а на следващата врата – „Доцент Петър Иванов, завеждащ стоматологична хирургия“. Примерът е колкото условен, толкова и реален.
Освен това. Много мило, че доц. Драганов е виден специалист по … и в държавната болница (университетската клиника) лекува пациенти до 14 часа ежедневно, но защо пак ежедневно слиза няколко етажа по-долу в кабинета си в частната медицинска практика, в която работи? И работи, примерно – от 14.30 до 20 часа (сигурно има и случаи на пациенти с направления от здравната каса, сигурно има случаи и на заплащане – независимо как, само и само да стане по-бързо!) А доц. Драганов не е единственият специалист в тая частна медицинска практика – тия практики са пълни с всякакви специалисти. А когато случайно им липсва някой – пращат пациента в „братската“ практика.
Примерът и с доц. Драганов е условен, но верен. И поставя въпроси, на които д-р Борисова трябва да намери отговор.
Пълноценен ли е като специалист в полза на пациента си доц. Драганов, след като изтощително целодневно практикува (е, парите не са малък стимул, но трябва да има някаква мярка)?
Как и кога доц. Драганов успява да повишава квалификацията си при тоя напрегнат – на поне два стана – работен ден? Или няма да му стигне ни желание, ни време да стане професор?
Докога частните практики ще наемат помещения в лечебните заведения, в които работят техните специалисти (Вярно, има вече ограничение за наемодаване, не засягащо университетските болница, но защо – условните примери са главно от там?!).
Това се отнася и за практиките на общопрактикуващите лекари – те пък са в непосредствена близост до практиките на специалистите. Ще кажете – ама това улеснява пациентите. Да, но улеснява и лекарите – с примера на слизането от горния етаж на по-долния. И не вярвам това улеснение да е в полза на пациента!
Та стигнахме до законодателната инициатива. Крайно време е законово да се предостави на лекаря възможността да избира едно от двете – работа или в държавно (общинско) лечебно заведение или – в частна практика. Нарушителите – санкция с отнемане на лекарската правоспособност за определен срок, при рецидив – завинаги. И никакво изключение за лекари в университетски болници! Да бъде добър проф. Драгиев да обучава студенти-медици, фармацевти или каквито са му по специалност, нека лекува тях или близките им в университетската клиника – но да не припарва в частна практика! Поне докато се пенсионира – сиреч, освободи мястото си в катедрата и клиниката на по-млад и също кадърен колега.
Това ще бъде от полза както за самия, условно взет проф. Драгиев – за неговата живучест, за квалификацията му, така и за учениците му, дето ще поемат от него щафетата – не само в катедрата или клиниката, но и по местата с липсващи GP. Несъмнено, това ще бъде от полза и за пациентите му!
Така ще бъде оптимизиран пазарът на труда на медицинските кадри – както се оптимизира пазарът на труда, например, за инженери, учени, учители. Така трябва да се оптимизира и пазарът на труда за медицинските кадри. Лекарят не е някаква свещена крава, той е точно толкова човек, колкото и всички останали. Той заслужава цялото човешко уважение за високоблагородната си професия, но и всички останали укори, които търпят всички останали – не по-малко уважавани – професии. И също като всички останали граждани у нас лекарят следва да понесе частта от тегобите на кризата, така както ги понасят останали граждани. Всъщност то и аз май се изказах като либерал пазарикономист?! Явно масовата пазарна конюнктура действа травмиращо повсеместно. Ама пък нали не може да има пазарна икономика за едни, а за други – да няма! Не че всички сме равни – като при социализма, но при демокрацията трябва да има ред и равнопоставеност, а не юруш на принципа кой превари да докопа кокала.
Разбрахте ли ме, министър Борисова?