Loading...
На 6-ти и 7-ми август се проведе традиционният събор за народно творчество на поляните над Копривщица, в местността „Войводенец“. На 8-ми го закриха, окончателно и с размах…
Харен събор беше, магнетичен, завладяващ. И сърце ти рипва и душа ти милее като чуеш ония ми ти баби и дядовци, като видиш хлапетията, младежта нагиздени, накипрени, да свирят на кавали, гайди, тъпани; да пеят солово, в хор, закачливи или тъжни песни; да тропат хоровод на безличната бетонна сцена или на тучната поляна до нея; да разправят предания, да гонят зли сили или да отвличат дете по Гергьовден. Пищни или постни носии, шарени или с преобладаващо черно, със забрадки, калпаци или гологлави, с цървули или по терлици – колкото широк и цветен свят, дважди по-разностранни традиции, обичаи и интерпретации и трижди по-цветни. И най-обикновеният и невзрачен човек изглеждаше великолепно в носия. И най-слабото и безинтересно изпълнение стоеше добре и си беше на мястото. И най-затънтеното село звучеше като столица на славно царство. И кебапчийниците, и чевермето, и сладоледаджийниците, и локумджийниците, и всички останали сергии и цигании си бяха на мястото, като тор в обор – не го забелязваш, защото си вперил взор във врания жребец или сурата кобила и си нахлузил яките галоши. Дори бездушният студен бетон на седемте сцени и на йота не успя да охлади страстите, нито да потуши енергията от изпълненията на седемте етнографски области, а жаркото слънце и липсата на навеси съвсем нажежиха обстановката. Нито липсата на медии и малкото зрители не обезкуражи и най-свенливия участник. Благодаря на всички онези, които не се качиха да правят навалица, за да мога да гледам току пред всяка сцена, да попивам и да отразявам; да бъда погълнат от майсторството и да му се възхищавам на воля и на шир. Въпреки мераците на БНТ да претупа закриването за един час на 8-ми, че да не закъснеят новините в 12:00; въпреки оня цървул, който уж даде сцена на всички мераклии да се изявят, а съсипа представянията им с фанатизирани вопли за най-дълго хоро и безкрайно дърдорене; въпреки тъпаците на пулта, които бързаха да пуснат кръчмарски хоровод, докато участник още пееше на сцената.
Да са живи японците, че снимат и попиват всичко, че като гледам и слушам, почвам да се чудя в Абсурдистан ли живея, в Булгаристан ли и да се мая, кога циганизацията ще завладее изцяло „страната на неограничените невъзможности“. Тогава, освен да си стягам цървулите и да подемам друмищата за Япония, че, чини ми се, тя по-българска ще излезе.
