Loading...
„Гъши дроб, дълбок джоб, парични деликатеси и пачанга до гроб“
Една апетитна и основно обновена сграда в центъра на София, разположена на ъгъла на булевардите „Дондуков“ и „Васил Левски“, се оказва в основата на деликатен дипломатически проблем. От 2000-та, та чак 2004 г. на фасадата й бе изписано фирменото име „Агрокомерс“. Сега го няма. В споменатия период обаче същата фасада бе украсена и с националното знаме на кралство Дания, а впоследствие и на това на Бразилия, начело на която тази есен застана жена – за наша гордост с български корен. Днешното присъствие на уважаваните амбасади безспорно биха вдигнали имиджа на удобно забравеното външнотърговско дружество, превърнало се в хазяин на двете посолства у нас. Бедата е, че преминаващите край тоя атрактивен кът на столицата простосмъртни минувачи, си нямат и хал-хабер нито за „Агрокомерс“ (респективно за „рейтинга“ му) – за неговото твърде любопитно „раздържавяване“ в стил „гепи“ – пък хептен.
А през вече отдалечените във времето 2002-а и 2003-та година, отдаденият под наем партерен етаж от 840 кв. м във въпросната сграда на бул. „Дондуков“ № 54 провокира не само депутатски питания до няколко министри и куп държавни институции, но и отвори работа на прокуратурата. От 2002 г. тя е образувала следствие по случая. Причината е становището, включително и на бившия министър на благоустройството от кабинета „Сакскобургготски“ Валентин Церовски, че „Агрокомерс“ не е собственик на имота и получава неправомерно вместо държавата повече от 36 месеца наем от датското правителство в размер на 3000 щ. долара. Но това е само „черешката“ от тортата „Агрокомерс“, хапната от нейните приватизатори.
Едноименната структура от времето на соца, преродила се по силата на прословутия Указ 56 през 1990 г. в самостоятелна „капиталистическа“ единица, поема
експорта на българските селскостопански и хранителни стоки
а през следващата 1991 г. е преобразувана в „Агрокомерс“ ЕООД. То наследява всички активи и пасиви на бившето ВТО (външнотърговска организация), въртяло в епохата на плановата икономика тоя доста доходоносен бизнес. В първата група на „активите“ влизат както ползването на партерния етаж в сградата на бул. „Дондуков“ 54 (предоставен през 1982 г. със заповед на тогавашния министър на земеделието на ВТО „Агрокомерс“ за „ползване и управление“), така и няколко големи птицекланици в страната, специализирани преди всичко в добива на гъши дроб. Най-добрите от тях – със сертификат за износ на този деликатес в Европейския съюз, са в ловешкото село Йоглав и в град Брезово, Пловдивско. Какво се случва от тук нататък – следете внимателно, колкото и да е затруднително да запомните „играчите“.
В името на печелившия бизнес, още в преломното време между 1989 и 1990 г., на бял свят предвидливо се появяват две дъщерни дружества на ВТО „Агрокомерс“. Едното е „Брезово“ ООД, в което фирмата „майка“ държи 89% и предметът му на дейност включва: „Създаване на родителски стада за производство на яйца, люпилня, отглеждане и гушене на гъски и патки, кланица за добив на гъши продукти, внос-износ на стоки и услуги“. Второто поделение на „Агрокомерс“, където фирмата притежава 51%, е „Авис“ ЕООД – село Йоглав, регистрирано от Ловешкия окръжен съд на 14 август 1990 година. Забележителни са дейностните „задачи“, поставени пред това дружество: „При взаимоизгодни икономически интереси съдружниците – „Агрокомерс“ – София, и общинската агрофирма „Златен плод“ – Ловеч, да осигуряват съвместната експлоатация на специализираната птицекланица, построена от съдружниците, като гарантират проектните мощности, производството на високоефективни гъши продукти за износ по второ направление и възстановяване на
валутния заем
за строителството на кланицата“.
Въпросният кредит възлиза на 1.5 млн. г. марки и е отпуснат на бившето ВТО „Агрокомерс“ през 1989 г. от чуждестранни банки за доставка на оборудване на пет птицекланици и главно за тази в Йоглав. Тъкмо около тези неиздължени (неясно по какви причини) пари, набъбнали през 1999 г. с начислените върху тях лихви на близо 3 млн. г. марки, се заплита фаталният възел при предприетата тогава приватизация на „Агрокомерс“. Защото неиздълженият кредит остава да тежи на гърба на външнотърговското дружество, а доставеното със същите средства оборудване се вписва в активите на неговата дъщерна фирма „Авис“ ООД.
Впечатляващото е – но явно е „класика в жанра“, че никой от серията управители, упражнявали се в ръководството на държавното предприятие, не е направил необходимото да сложи нещата на мястото им. Това не е сторил нито шефът на „Агрокомерс“ ЕООД Петър Стойнев Будинов, който е освободен от длъжност на 22 октомври 1996 г., нито наследникът му Ради Стефанов Недев, заемал поста от октомври 1996-а до януари 1998 г. и уволнен със заповед на тогавашния търговски министър Валентин Василев заради нарушения, констатирани през същата година от ревизорите на ДФК.
Кредитният проблем
не е изчистен и от следващата управителка на „Агрокомерс“ – Жана Цветанова Андонова, която има щастието, или нещастието да го ръководи в навечерието на неговата приватизация. По-странното обаче е, че Агенцията за приватизация (АП) извършва продажбата на дружеството без представянето на консолидиран баланс, какъвто се изисква по закон. Така, случайно или не, без да се оценят участията му в други фирми – като „Брезово“ ООД и „Авис“ ООД, то „олекотено“ каца на
приватизационния тезгях
На 7 юли 1999 г. агенцията, оглавявана по онова време от Захари Желязков, сключва договор за продажбата на 80% от капитала на „Агрокомерс“ с избрания ексклузивен купувач – софийската фирма „Инитиум“ ЕООД. Нейният собственик Кирил Радев Недев – вероятно „само“ по стечение на обстоятелствата, се явява и син на един от вече споменатите бивши шефове на „Агрокомерс“ – Ради Стефанов Недев. Срещу сумата от 100 хил. деноминирани лева, платими в брой, и компенсаторни инструменти в съотношение 50 на 50, и обещанието да инвестира през следващите три години 300 хил. щ. долара ,“Инитиум“ получава мажоритарния 80-процентен пакет от капитала на външнотърговското дружество, възлизащ общо на 7 100 000 лева?!
Повече от любопитни описания на приватизационната одисея обаче правят двама от ексуправителите на „Агрокомерс“ ЕООД. Първата творческа изява е на Жана Андонова, която внася в Министерския съвет с входящ N3753 от 13 юли 1999 г. (шест дни след сключването на сделката) сигнална записка, адресирана лично до тогавашния премиер Иван Костов. В нея Андонова съобщава, че със заповед, подписана на 26 август 1998 г. от министъра на търговията и туризма Валентин Василев, АП е била упълномощена да подготви и сключи сделка за приватизацията на „Агрокомерс“:
„В последвалата
устна и писмена кореспонденция
с представители на агенцията – твърди Жана Антонова – многократно ми бе подчертано, че е необходимо приключване на сделката в най-кратки срокове. След възлагане на експертната оценка бях уведомена от избраната от АП консултантска фирма „Вибекс“, че от оценката се интересува Веселин Маламов – съветник на Захари Желязков“ (бел. а. – в публичното пространство имената и на двамата се свързваха със „сивия кардинал“ на СДС Христо Бисеров).
Както уточнява Жана Андонова, от тримата кандидати – „Инитиум“ и двете РМД-та, едното сформирано от нея, а другото от предшественика й Ради Недев, подали на 30 април 1999 г. оферти за покупката на „Агрокомерс“, единият е декласиран. Става дума за дружеството, представлявано от Ради Недев. Андонова предполага, че причината за това е заповедта на ексминистъра Валентин Василев, която стриктно е представила в агенцията и с която Василев нарежда да се търси имуществена отговорност от Ради Недев за нанесени от него щети на „Агрокомерс“.
По-важна е следващата информация на Жана Андонова, предназначена за премиера по онова време – Иван Костов. В нея тя обяснява, че:
„На следващия ден след подаването на нашата оферта в кабинета ми в „Агрокомерс“ дойде Кирил Недев (бел. а. – синът на Ради Недев и собственик на конкурента „Инитиум“ ЕООД), който ми предложи кратко и ясно да се откажа от участие срещу 25 хил. г. марки. В противен случай разполагал с необходимите средства да блокира приватизацията. В потвърждение на думите си и за да подчертае, че има
високопоставено лице
което му предоставя информация, той ми цитира всички параметри на нашата, депозирана в последния допустим момент, конфиденциална оферта.“
Интересно е и друго твърдение на Андонова. Тя заявява, че на 5 юли 1999 г. (два дни преди сключването на сделката), АП е поискала от управителката на „Агрокомерс“ да предостави на 6 юли необходимите приложения за подписването на приватизационния договор с „Инитиум“. В същия ден обаче се оказало, че едноличният собственик на избраната фирма купувач – Кирил Недев, не желае тези приложения и агенцията изискала от Андонова само декларация, че данните от информационния меморандум за „Агрокомерс“ съответстват на действителното финансово състояние на предприятието. Управителката не се съгласила да подпише такъв документ. Консолидираният баланс на дружеството вече бил изготвен и той представял в съвсем различна светлина активите му от тази в информационния меморандум. Според Андонова до датата 6 юли 1998 г. въпросният баланс не бил подготвен, тъй като:
„Управителят на гъшекланица „Брезово“ ООД (дъщерно дружество на „Агрокомерс“ ЕООД) отказваше да допусне избрания от общото събрание одитор. „Брезово“ ООД е едно от висящите дела на „Агроимпекс“, заведено от мен през февруари 1998 г. в Пловдивския окръжен съд за нищожност на решението, с което Ради Недев като управител на „Агрокомерс“ прехвърля 39% от дяловете на „Агрокомерс“ в „Брезово“ ООД на заинтересовани лица по номинал 1000 лв. – при актив около 1 млрд. стари лева(?!) Въпреки категоричната забрана на принципала – Министерството на търговията и туризма. С това бе намалена държавната собственост в „Брезово“ ООД от 89% на 50% и се блокира възможността за контрол върху това дружество.“
Излагайки тези данни, в заключение Жана Андонова моли Иван Костов да се намеси и съдейства за предотвратяване на сключването на договор между АП и Кирил Недев. Какво е предприел по онова време тогавашният министър-председател е неизвестно, но явно намеса не е имало, тъй като
на 7 юли 1999 г. сделката става факт
Независимо от това Андонова продължава битката и на 14 януари 2000 г. сезира за случая и тогавашния председател на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) Стоян Дурин. Тя го уведомява, че вината за забавеното изготвяне на консолидирания баланс на „Агрокомерс“ за 1998 г., задължителен по Закона за счетоводството за приватизацията на дружества, които имат активи в други фирми или зад граница, носи и главната счетоводителка на предприятието Силвия Ангелова. Ангелова не изпълнила указанията на одиторката Христина Вучева (вицепремиер в кабинета „Беров“) всички машини и съоръжения, оставени „на отговорно пазене“ в дъщерното дружество на „Агрокомерс“ – „Авис“ ООД – село Йоглав, да бъдат осчетоводени като дълготрайни материални активи на фирмата „майка“ срещу задълженията й към чуждестранните банки, кредитирали доставката на оборудването. Забавянето на консолидирания баланс се отразило върху оценката на активите на „Агрокомерс“ и разликата между годишния счетоводен отчет на дружеството за 1998 г. и консолидирания баланс за същата година възлизала на около 2 млн. деноминирани лева.
„Всички тези действия на Силвия Ангелова – обобщава Андонова – се обясняват с факта, че през същото време, докато беше главен счетоводител на „Агрокомерс“ ЕООД и одитор на „Авис“ ООД, тя е била и консултант и одитор на частната тутраканска фирма „Амон Ра“, съдружник в „Авис“ ООД с 49%, която бе заинтересована от държавните 51% и към настоящия момент (бел. а. – януари 2000 г.) вече е техен купувач, но без тези активи да са оценени“. Тъй като въпросната главна счетоводителка Силвия Ангелова е член на ИДЕС, Андонова настоява пред Стоян Дурин поведението й да бъде разгледано от дисциплинарната комисия на института.
Не е от особено значение какво е разгледала комисията на ИДЕС и как се е произнесла. По-съществено е, как
тутраканската фирма „Амон Ра“
регистрирана през 1994 г и свързана с фирмата „Сунимекс“, сложила ръка на гъшата кланица в с. Чубра (заради която днес нарочваният за спонсор на Г. Първанов Марио Николов си има проблеми с ОЛАФ) става едноличен собственик на „Авис“ ООД – респективно на неговата гъша кланица в ловешкото село Йоглав.
Само за „протокола“ да отбележим, че за споменатата „Сунимекс“, която вече е изчезнала от правния мир, преди повече от 10 години се сипеха куп телевизионни реклами (тогавашните тинейджъри се бъзикаха с лафа „Сунимекс – цуни ме на екс“) и де факто бе собственост на социалистическия емигрант от Сирия Исмет Тюркемен Шабан, баща на вече убития, спряган за какъв ли не трафикант – Фатик. „Дребна „подробност“ от същия пейзаж е, че „Сунимекс“ – като крупен длъжник, бе един от тежките воденични камъни, потопили някогашната злополучна „Ямболска банка“.
Но да се върнем на „менкането“ между тутраканската „Амон Ра“ и „Авес“ ООД. Възможност за това дават дълговете на първоначалния съдружник на „Агрокомерс“ в джойнтвенчъра „Авис“ – ловешката общинска фирма „Златен плод“. Задълженията й към тамошния клон на ОББ стават причина агрофирмата да преотстъпи през 1991 г. 15% от 49-процентния си дял на кредитната институция. През 1992 г. „Златен плод“ е изключена от „Авис“, където контролното 51-процентно участие си запазва „Агрокомерс“ ЕООД, партнирайки си с миноритарния съдружник ОББ. Кой държи останалите 34% през 2003 г.обаче от наличната фирмена информация в компютърната база данни „Делфи“ не става ясно. Там е посочено само, че на 27 декември 15-те процента на ОББ в „Авис“ ООД са прехвърлени на тутраканското дружество „Амон Ра“, което пък на 5 ноември 1999 г. става 100-процентен притежател на „Авис“. Това означава, че само четири месеца след продажбата на „Агрокомерс“ новият собственик „Инитиум“ е продал контролното си участие в джойнтвенчъра, базиран в село Йоглав. На 3 май 2000 г. същото се случва и с дяловото участие на „Агрокомерс“ в смесеното дружество „Брезово“ ООД. Вероятно новият собственик на външнотърговското предприятие е преценил, че му е по-изгодно да се откаже от иначе печелившите гъши кланици в Брезово и Йоглав(?!) Само че се пита
редно ли е някой да продава нещо, или да го отдава под наем, ако изобщо не го е купил?
В официално писмо от 29 ноември 1999 г. на бившия шеф на АП Захари Желязков, парафирал сделката „Агрокомерс“, се казва, че:
„… към датата на подписване на приватизационния договор машините от оборудването, закупено с валутни кредити, не са заведени в баланса на „Агрокомерс“ ЕООД“.
В правния анализ на дружеството, изготвен от фирмата оценител „Вибекс“, пък е записано, че: „към момента на извършване на настоящия правен анализ не бяха предоставени документи относно собственост на дружеството върху недвижими имоти в страната и чужбина. Не се установи и не се представиха документи, които да установяват отношения на собственост между „Агрокомерс“ и трети лица“.
С други думи, нито партерният етаж в сградата на софийския булевард „Дондуков“ N 54 е влязъл в цената на „Агрокомерс“, нито контролното му участие в „Авис“ ООД и в „Брезово“ ООД. Но това не пречи на новия собственик – „Инитиум“ ЕООД, да се разпорежда, както сметне за добре с тези активи. Късметлията Кирил Недев би трябвало да е доволен от сделката с АП. Неговите завистници могат да я атакуват колкото си искат. Въпросът е кой ги чу?
До някогашния главен прокурор тогава – Никола Филчев, на 15 март 2001 г., е изпратен сигналът на друг бивш управител на „Агрокомерс“ – Петър Будинов. Той заявява, че преди официалната приватизация на „Агрокомерс“ тръгва тайната и незаконната.
„С назначаването на Ради Недев за управител на дружеството в периода 1996-1998 г. няколко негови обекта излязоха от патримониума му без разрешението на Министерството на търговията и туризма“, пише Будинов. Така Ради Недев бил разпродал дълготрайни материални активи на стойност 12 121 000 стари лева. Преди встъпването в длъжност на Недев от името на „Агрокомерс“ било заведено дело срещу, както подчертава Будинов, „небезизвестната фирма „Бетелхайзе комерс“ на Лъчезар и Румен Спасови“ (бел. а. – синове на сатрапа от лагерите в Ловеч и Белене ген. Мирчо Спасов. Наследниците му добиха популярност при „прехода“, покрай кръга „Орион“). Те, твърди Будинов, закупили хладилника на „Агрокомерс“ в Костенец, но… „не са заплатили дължимата за това сума от 700 хил. щ. долара“. Според Петър Будинов след назначаването на Ради Недев, който имал „близки отношения“ с двамата братя, съдбата на делото станала „неясна:.
Пред главния прокурор
Будинов заявява, че въз основа на фалшифициран баланс, представен в Софийската областна управа на 10 декември 1999 г. (бел. а. – пет месеца след приватизацията на „Агрокомерс“), тя издава акт за частна държавна собственост за етажа от сградата на бул. „Дондуков“ 54 в столицата на името на несъществуващото вече в правния мир държавно дружество „Агрокомерс“ ЕООД. Подписът под този акт за собственост е на бившия областен управител на София Васил Маринчев. Две години по-късно, на 23 януари 2001 г., под натиска на доказателствата Маринчев е принуден да отмени акта от 1999 година. В мотивите си областният управител посочва, че е получил официално писмо от Министерството на благоустройството и регионалното развитие, позоваващо се на друго писмо – парафирано през 1999 г. от тогавашния шеф на АП Захари Желязков, от което било видно, че: „… недвижимият имот не е бил собственост на „Агрокомерс“ и по тази причина не е оценяван и не е предлаган за приватизация“.
Междувременно обаче, както обяснява на 24 март 2003 г. от парламентарната трибуна тогавашният „царски“ министър на благоустройството и регионалното развитие Валентин Церовски, през 2000-а същият имот е продаден от управителя на частното дружество „Агрокомерс“ Ради Недев на Кирил Недев -син, който пък, чрез своята фирма „Интиум“ се явява и стопроцентен собственик на „Агрокомерс“ ООД.
Така че – кой ял – ял, а „кака се ожени“. С цялата тази приватизационна галимация от години се занимават както съдът, така и прокуратурата, и следствието. Работа на тези органи е да решат кой крив и кой прав. Само да ги светнем , че преди 7 години баща и син Недеви се помещаваха в нов офис на „Агрокомерс“ на бул. „Васил Левски“ 43, където бе адресирана и фирмата на Кирил Недев и Илия Лазаров, бивш началник на кабинета на президента Петър Стоянов – „Недев, Лазаров Ltd“. Към днешна дата пък съпругата на споменатия Крил Недев се оказа една от трите съдийки, освободили под домашен арест Алексей Петров – Трактора. А дали той е събрал или прибрал информацията – не само за тази приватизационна далавера, а и за още много други, и би могъл както му е удобно да ги ползва?
По-важното е – ако наистина е трупал подобни архиви, защо е мълчал и защо в името на „лоялността“ си като гражданин не ги е извадил на светло преди да чака „да му дойде времето“ – без белезници.
