Обичам те, захвърлена и гола!
Обичам те, когато ме прегръщаш!
Обичам те, когато с теб да съм не мога
и винаги, когато пак при мен се връщаш.
Сега си някъде със друга.
Може би сега и тя обича те безкрайно.
Но знаеш ти, че е заблуда –
при мен ще тичаш пак ти уж случайно.
Обичам те, когато във гнева си
казвам даже, че те мразя.
Обичам те, изкупвайки греха си,
от друг след тебе да се пазя.
За мене щастието съществува,
когато с теб съм или пак за теб си мисля.
На чуждите съвети и любови не робувам.
Аз теб обичам, теб безкрайно искам.
Обичам те, когато ме обиждаш,
когато искаш гръб да ти обърна.
Обичам те, когато винаги в очите ти аз виждам,
че не това, а искаш всъщност да се върна.
Любовта ни е болезнена и грешна.
Любовта ни е безкрайно невъзможна.
Но знам – в сърцата ни остава вечна.
Обичам те! Не мога да го превъзмогна!
Powered by Ultimate Social Comments