Отмалели

Протегнала пръсти
почти те докосвам
Моя близка далечност,
в този живот се разминахме,
но имаме своята вечност,
в която сънувам кипариси,
и пее с тъга не една китара,
отлитат от мен и последните гларуси,
и догаря поредна цигара.
В която в книжни лодки пътуваме
към покоя на оживялата есен,
не поумняхме, само мъдрувахме,
затворени в ритъм на песен
и отмалели от спомени
ей така потъгувахме
за живота… а Той е чудесен!