Да обичаш…вече не значи да желаеш щастието на друг повече от своето

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

                                           „Любовта винаги е готова за своето завещание”… „Да обичаш, значи да желаеш щастието на друг повече от своето собствено”…. А Тя обича. Обичаше го твърде много! Голямата, единствена, несподелена 10-годишна любов. Онази, искрената, първата! Която преобръща живота ти и след това поемаш в една объркана посока!… Искаше го! Силно го искаше. И Той го знаеше! Не се засрами да му го признае в ония години. А отговорът беше (и до днес кънти в ушите й) – „Много благодаря  за писъмцето, но няма как да се получи”….  

     И нямаше друг след него. В живота й минаха много мъже, но не и като Него. Тя повече не се влюби! И не знае дали някога ще може да има някой друг, който да накара сърцето й да затрепти с онова чувство.

      Радва се, че именно Той беше първият във всяко отношение, но съжалява ,че е някой, който така и не можа да си остане в сърцето й със споделеност….

     Годините минаха и отминаха. Той срещна щастието в лицето на друга, която Тя, естествено така и не можа да хареса. И колкото пъти я видеше, все си казваше за някакво бегло успокоение – „е, да, но все пак аз бях там преди нея”… Е, да, но какво от това, след като тя е тази, която остава сега при него и дори ще го дари с най-хубавото – ще го направи баща… Не, наистина не може, някак не иска да го повярва. Не може да се зарадва. Лошо е, нали? И Тя го знае… Но… през всичките тези години вътре в Нея така и си седеше онова малко зрънце надежда, че все пак някога ще могат да са заедно… Даааааа… тази любов си беше обречена от самото начало. Приятелството там се оказа по-силно от любовта… Само не знае сега, когато пак го/ги срещне, как ще го/ги погледне.

     Ей затова човек не трябва да се влюбва, не трябва да се привързва и да иска да е с някой, защото го о-би-ча! Не, това беше! Край, наистина! Защото в следващия момент, когато пак се влюби, пак може да има разочарованието и болката. А те винаги са възможни, разбира се. Но по-добре да се влюбват в теб, да страдат по теб, отколкото това да се случва на теб.

     Не може… Не знае как може да му пожелае да е щастлив. Не знае как би могла да  му честити, когато някой ден го види пак. Няма сили… Глупаво е, наивно е, но… някак е по-силно от Нея. И онова добро чувство, с което трябва да пожелаеш щастие на любимия, е замряло някъде и не е сигурна дали би могло да възкръсне.

      Любовта остава за другите, които все още я искат и й вярват. Но остава твърде назад в Нейното минало и Тя не трябва да се обръща. Не трябва да я иска! Там в миналото й трябва да остане и Той, нищо, че в бъдеще ще го вижда в друга светлина, ще бъде болезнено и Тя едва ли някога ще го приеме и ще се примири. Болката ще бъде силна, много силна и дълбока, но Тя тихичко ще плаче и ще я държи скрита от света. А пред света ще бъде силна! Трябва! И ще бъде тази, която ще наранява! И няма да допуска повече да се влюби и да бъде наранена. Да, точно това иска! И точно така трябва да стане!

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.