Loading...
У нас, в България всичко се повтаря. Като кошмар на шизофреник.Точно преди 21 години едни потайни сили-ЦК на БКП и ДС скалъпиха една опозиция, която се разкапа с времето.
И тогава около малкото дисиденти се скупчиха много отрепки и образуваха послушната опозиция СДС. И тогава се измислиха какви ли не партии, за да влязат боклуците в опозицията и да я потрошат отвътре. Тогава голяма част от т. нар. „стари“ партии бяха тайно възстановени от ЦК на БКП и ДС. За това доста грубичко намеква в книгата си „Шести отдел“ Митьо Гестапото. Тъй като съм жив свидетел на станалото, ще се опитам да направя паралел между създаването на тогавашното СДС и сегашното АБВ.
Явно, дългогодишната практика на българските политици и служби си е избрала прост, но работещ инструмент за залъгване на българина.
Проектът АБВ повтаря в подробности създаването на СДС. Схемата и действащите сили са едни и същи. Поради това най-вероятно и резултатът ще е същия.
СДС се състоеше първоначално от няколко организации-профсъюз „Подкрепа“, НДЗПЧ, КГП /Клуб за гласност и преустройство, ДГИ /Движение за гражданска инициатива“, файтона на реактивният поп Фори Светулката и Екогласност. Самият проект създадох и предложих на останалите организации още през февруари 1989 г. Идеята ми беше около „Подкрепа“ да се създаде един мозъчен център, който да разработи програми за декомунизация на страната и създаване на политически партии, които да шиканират разрояването на БКП и БЗНС на крила и партийки, завземайки цялото политическо пространство. В Полша този проект, наречен КОС-КОР свърши чудесна работа Този проект бях обявил на всички тогавашни неформални организации с цел да създадем неотложно този център. Това стана на 25 февруари 1989 г. Реакцията на ЦК на БКП и ДС беше светкавичен. На 17 март ме извикаха сутринта за справка н МВР-Стара Загора. Заведоха ме с белезници в районния съд и за пет минути ме осъдиха на 1,5 години принудително заселване в Бобов дол без право на защита и без право на обжалване. От съда, въпреки закона, с белезници ме заведоха на гарата и по етапен ред ме въдвориха в Бобов дол. Предвид невъзможността да се защитя и да отида на по-горна инстанция обявих гладна стачка и след 31 дни спешно, за да не умра в Бобов дол, на 20 април ме качиха на една милиционерска кола и с много висока скорост ме върнаха в Стара Загора. Бях свалил теглото си с повече от 30 кг. Без да съм укрепнал от глада продължих да работя за създаването на центъра, което ги принуди след месец, на 26 май отново да ме арестуват. Заведоха ме в ГСУ /Главно следствено управление/, а след това в Софийския затвор. През цялото време бях сам в килия и нямах никакъв достъп до външния свят, както и с колеги от затвора. Отново обявих гладна стачка и ме изхвърлиха от затвора на 4 септември. Лошото беше, че през тези месеци не можех да свърша нищо, а те имаха достатъчно време да се подготвят и да убият идеята ми. „Подкрепа“ беше станала от 20 човека на повече от 1 500. Тя беше изцяло под ръка на кукловодите.
На 7 декември в състояние на пълна конспирация беше учреден СДС. Аз не бях поканен, въпреки, че идеята беше изцяло моя. Гореспоменатите организации, които имаха твърде разностранни идеи, никакви програми и никакви политически грамотни членове се събраха механично и първият председател Желев се изцепи, че СДС няма да се бори за политическа власт. По-късно за тези си приказки и действия Желев беше награден с президентски пост. Към СДС започнаха да се примъкват още отрепки, които били „възстановили“ старите политически партии като БЗНС „Никола Петков“, БСДП, Радикал-демократическа партия, Демократическа партия и т. н. Създадени бяха и „нови“ партии като ОДЦ /По-късно ОХДЦ /, Либерална партия, НСДП, Зелена партия и други. За една част от тези партии успях да разбера как са се появили. Например, БСДП е създадена по проект на Лилов, ОДЦ по проект на Емил Христов, БЗНС „Никола Петков“ под ръководството на Ангел Димитров, Демократическата партия под егидата на Продан Стоянов и т. н.
Всички тези новоизлюпени партии бяха хвърлени в кошницата на СДС и то заприлича на тьорлю-гювеч. Там имаше леви, десни, центристки, крайни, религиозни, регионални и какви ли не още организацийки. На всичко отгоре СДС отказа да се администрира като партия или коалиция и заработи срещу демокрацията в полза на БКП. В последна сметка числото на присъединените организации стигна до цифрата 18. Единствено ДПС не беше приета в СДС, което показва, че на кукловодите им е трябвал и трети партиен център. Това не попречи на СДС при Филип Димитров да направят коалиция, след като СДС спечели „с малко, но завинаги“. Избирането на листите и министерските кресла се правеше тайно от малко хора под „мъдрото“ напътствие на Андрей Луканов и групата около него. В крайна сметка СДС се изчерпи като проект и се наложи да се прави нов.
Но защо да се прави нов, когато може да се претопли старият?
И ето, ЦК на БСП в лицето на агента Гоце и още няколко влъхви от управата на БСП събраха с метлата окапалите от политическите каруци боклуци за последните 20 години и решиха да създадат ново СДС. Към този проект приобщиха няколко по-известни имена като мюрета и се учредиха. Идеята им е да подлъжат още 21 години българина, за да си живеят рахат и да си пълнят гушите. Опасността да вземат електорат от БСП е незначителна. Основно електоратът ще бъде измъкнат от ГЕРБ, Атака, Синята коалиция и негласуващи. Разбира се, освен да заблуди избирателите, АБВ има за цел и да реанимира и агента Гоце. Неговата агентурна душица иска терен да си лансира интригите и да захранва олигарсите около него и самия него. Знаейки, че големите пари могат да му вършат работа той разчита на тях без да се замисли дори за българските граждани. Те са му необходими само като електорални единици.
Така тази „нова“ политическа организация отново ще обслужи БСП и себе си, като изпревари истинските назрели политически промени и тласне страната отново в задънения сокак на безвремието и корупцията.
Нещата са до болка познати. Явно агентът Гоце е чел доста Маяковски, защото ситуацията силно повтаря поемата му „Ленин“. Агентът Гоце се изживява именно като Ленин:
„…Мы говорим Ленин,
подразумеваем-
партия,
мы говорим
партия,
подразумеваем-
Ленин.“
Много му се иска на селското ергенче от Сирищник да стане герой на някой съвременник-поет, на някой прохождащ Левчев или Задгорски, но качествата му са най-много да го включат в някое поп-фолк парче как застрелва я глухар, я-архар.
Гоце, това вече сме го виждали!
1.Александър Лилов-Бивш втори човек след Живков до 1981 г. След това директор на ИССТ /Институт за съвременни социални теории/ и посланик в Лондон
2. Емил Христов-секретар на ЦК на БКП, председател на административния съвет към Държавния съвет на БКП
3.Продан Стоянов, зав. Отдел „Организационен“ при ЦК на БКП, след това секретар на ЦК
4. Ангел Димитров-шеф на външния отдел на БЗНС, след това председател на БЗНС
Photo: Ловец снов – Сергей Бизяев
