Това е една история, която аз самият даже не успях да разбера кога се случи и как стана. До преди шест месеца си живеех нормално, сещате се – ставаш пиеш едно кафе,… правиш малко упражнения, хапваш нещо и отиваш на работа. Вечерта се прибираш скапан и като цяло не ти се прави нищо, но все пак излизаш с приятели, пиеш една-две бири и се прибираш. И на другия ден се повтаря горе-долу същото. Един слънчев летен ден обаче срещах едно момиче. Влюбихме се и докато се усетим вече бяхме направили толкова много глупости заедно. Още от началото на връзката ни тя каза, че ще учи в Испания и след три месеца ще заминава за постоянно там. На мен не ми стана много приятно, но се примирих и продължихме напред без никакви грижи. Отидохме на море с приятели, беше готино, разбирахме се, неусетно започвахме да прекарваме все повече и повече време заедно…Но аз няма да ви разказвам поредната любовна история, ами това, до което ме доведе тя.
Дойде последната ни седмица и решихме да направим колкото се може повече неща заедно – аз си взех почивни дни и обиколихме доста красиви места, прекарахме си супер. Дойде обаче и денят, в който трябваше да я закарам на летището и целият ми живот се преобърна. Не исках да я спирам да прави това, което желае и я изпратих… едвам-едвам си пуснахме ръцете, прегърнахме се и целунахме за последен път, като си обещахме, че тази връзка няма се разпада и ще я запазим, въпреки всички препятствия между нас. Аз имах перфектната работа, чаках повишение, по-висока заплата, имах си кола и всичко си ми беше просто „на шест“ – до момента, в който тя не замина и след това някак си ми беше безразлично. Започнахме да си говорим по скайп с нея, но аз просто не издържах и на втория ден от заминаването й реших да напусна работа, да си продам телефона и колата, и всичко, което притежавам, за да замина при нея. Пуснах си молба за неплатен отпуск шест месеца и ми оставаше един месец, за да замина. Едвам го дочакахме края на този един месец и през цялото това време всичките ми приятели ми казваха: „Ти си луд и не знаеш какво правиш“, а родителите ни – „Много сте млади, още на по 21 години сте“… Въпреки всички тези неща аз продължавах да живея с мисълта, че ще я видя, дойде и моментът, в който трябваше да замина. Направихме го по български… предната вечер се напихме с ракия, изпратиха ме и заминах – с някакви си мижави пари и идеята, че ще си намеря работа… Но преди всичко беше любовта ми към това момиче, не мислех за нищо друго. И така – пристигнах в Испания – Барселона, установих се при него и се наслаждавахме една седмица на живота в този град. И ето, че настъпи моментът, в който трябваше да започнем да търсим работа за моя милост, а аз не знаех и капка испански, само английски… Подадохме над 300 молби за работа, с препоръки от България и още толкова в интернет, но нямаше отговор от никъде… Започнах да се отчайвам и да си мисля, че просто каквото и да направя за тая връзка, пак няма да мога да съм с този човек. Дойде и денят, в който моите скромни средства свършиха. Датата беше 14 декември, датата на която бях дошъл преди един месец в Барселона. Вече бяхме проверили цените на билетите за връщане, но някак си не можехме да повярваме, че пак се разделяме. Междувременно ми се бяха обадили и от България, че ми прекратяват трудовия договор. Изобщо пълно издънване и отчаяние. И тъкмо тогава – на въпросния 14 декември, минавайки покрай един български магазин, видяхме обява за работа от българи, с дата 26 ноември. Почти никакъв шанс обявата да е още валидна, но аз реших да пробвам и да се обадя на посочения телефон. Обадих се и се разбрах с хората да се видим. Те ми предложиха работа като пицар. Никога през моя живот аз не бях готвил, не бях ползвал печката, или каквото и да било свързано с готвене. Въпреки това аз им казах че имам опит – само и само да ме наемат… Така и стана, наеха ме и дойде моментът, в който трябваше да правя пици , а аз не знам как става тази хава, но импровизирах малко и работодателите ми помагаха и се оправих първия ден, втория ден, третия ден. На първата седмица ми дадоха да отварям пицарията и да се оправям сам. Животът ми се подреди и с моята приятелка сме заедно вече общо шест месеца. Два от които аз съм в Барселона. Искам да ви кажа с всичко това, което съм написал, че в живота има много трудности, както и трудни за взимане решения, но въпреки пречките трябва да се поемат рискове. Защото това, което искаш става само, когато наистина го искаш.
Collage: Vigo