Веднага, за да не си помислите нещо друго, ще цитирам класика:
„Език свещен на моите деди ….”
Е, не мога да спестя и Дядо Вазовото продължение: „… кой те не руга …”
Да, много се навъдиха напоследък езикоругатели (те, в повечето случаи, са и отцеругатели!). Или поне – най-малкото – така извращават езика наш роден, че не можеш и да го познаеш, да не кажа – и съвсем не можеш да го разбереш! И дан в тая психопатия несъмнено дава и родната ни журналистика!
Спомних си за това, гледайки в едно скорошно шоу госта – един от първите, дето в печатните си медии въведе уличния език, да не кажа – лексикона на булевардната гинекология!
Та в тия случаи най-малка беда е членът, но така и така сме се хванали за него – нека продължим. За разлика от езиците на други народи, ние практически нямаме падежни форми. Като анахронизъм днес звучи съвсем правилния при обръщение звателен падеж, например: „Господине Председателю!”. А пък то да правиш разлика между председателка (например Цецка) и председател (например Борисов като правителствен такъв) – си е жив сексизъм! Всичко, както ни поучават и както звучи от радио, екран и по медиите, трябва да бъде унисекс!
Хващайки се за последната сричка на последната дума, нека да отбележим, че имаше някакъв повик членът да не бъде пълен и непълен – един вид, за да се реформира, да се опрости (опростачи) езика! Бе къде без пълния член, бре! То член ли е членът, ако не е пълен! Тогава, когато трябва да бъде пълен! А това, според нормите на граматиката, е, когато думата е подлог! Е, когато не е подлог – влиза в употреба и непълният член. И това – непълният член – е задължителен, когато пред думата има предлог! Те именно предлогът играе някаква роля на падежно насочване, понеже си нямаме падежни форми – а в скандинавските езици има комай повече от дузина падежни форми! Ама по тоя въпрос да се произнесат скандинавистите – имаме май такава специалност в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Още по-голяма бъркотия настава, когато липсва предлог и са разменени местата на подлога и прякото допълнение, както, може би за екстравагантност, си позволяват някои медии. Какво бихте казали за смисъла на такова едно изречение, например:
„Баба Меца чука Любомир Вучков”
То, понеже си позволих да използвам името си, ясно кой кого е чукал, обратното би било нереалистично! Ама я си представете ако вместо моето име беше, например „Кума Лиса”? То не че няма сексуални извращения и в природата, както и в човечеството, ама тук много трябва да се замисли човек – кой – кого (както беше казал навремето пролетарският вожд Илич). И единственият, май, критерии, макар и не съвсем сигурен, може да бъде възрастовото предпочитание. Че кой не налита на по-младо, а в горния пример кой е по-млад и кой – по-стар, си личи! (Става дума за примерът с Баба Меца и Кума Лиса, а не за по-горния – с моето име, макар че ние с Бабата можем и връстници да се изкараме!).
Та по тоя повод си спомням един виц и един истински случай-
Нека първо да бъде вица (не ми искайте 5 лв, ако го намирате за стар!).
Група московски журналисти посещават Кавказ да интервюират столетниците (там старците живеят по 150 – 160 години, та някои чак стигат и до 200). Влезли в една къща журналистите, питат стареца как е доживял до толкова години. Столетникът отговаря, че освен кумис нищо друго не е помирисвал за пиене, само една жена е имал през живота си, никога не е пушил! Чудят се журналистите, по едно време от съседната стая се разнася женски кикот и мъжка пиянска песен. „Какво е това” – питат журналистите стареца. А той, засрамен, отговаря: „Пияният ми тате пак е довлякъл някакви курви – правят секс, пушат и пиянстват! Ама да знаете какъв мъж е тате!? Ееее, на младини чука Баба Меца, а тя и досега, за благодарност, продължава да му носи мед!”
Та нещо подобно се случи и на мен преди няколко години. Имаме навик със старите колеги редовно да правим „другарски вечери” в някой ресторант. Ама на мен ми се обажда скъпа колежка да ме информира за предстоящата среща тъкмо когато ефиземът съвсем ме беше задушил – нито мога да говоря, нито мога да дишам, само кашлям дълбоко, дълбоко. Викам й:
„Мила, тоя път няма да мога да дойда! Едва успявам да се довлека на работа – да не взимам отпуск и болнични! Не чуваш ли, че едва говоря и непрекъснато кашлям?”
А тя ми отвръща:
„Че лекувай се, де! Пий ефералган и компот от дюли – помага!”
А аз й казвам:
„Какъв ефералган, какви дюли? Имах малко аспирин, от царско време резерв, ама по времето на Тройната го изпих, сега даже за зъб нямам. А дюлята я отсекохме отдавна – беше нещо като буржоазна отживелица през първите години на соца!”
На следващия ден се замъквам на работа едва-едва и ме посреща потриерът. „Виж”-вика – „едно маце донесе за теб един найлонов плик”.
Взимам плика – и какво да видя: Опаковка ефералган и някъде към 3 кила дюли!
Е, като оздравях, отблатгодарих се на колежката – както си знам!
Но нешо се оплеснах – нали говорехме за езика и за члена. То, за разлика от нашия, българския, дето члена го слагаме все отзад, цивилизованите народи имат езици, при които членът е отпред – английски, френски, немски! Даже се твърди, че първоначално на сградата на Парламента надписът е бил по тоя тертип:
„То Съединение прави Та Сила”
Ама после сме си го побългарили – както си е и досега! Който не знае и не вярва – да иде да прочете!
А пък казват, че турците били по-нецивилизовани и от нас – те члена го слагали ту отпред, ту отзад! Ама аз не знам дали е истина! А трябва да се учат езици – не се знае след време на кой хал (кол) ще бъдем!
А иначе – не е вярно, че нашият български не е богат език! Напротив, напротив! Даже е по-богат, да кажем, от английския (в Обединеното кралство, казват, чист английски говорели само пасторите и телерадиокоментаторите – не са явно като нашите!). А ето ви пример за сравнение на богатството между английски и български езици:
В английски, както и на български, има глагол тече – to flow, показващ, че дъждът е като поток;
В английски, както и на български, има глагол капе – to drop, показващ, че дъждът вали на капки;
Но в английски няма глагол, показващ, че дъждът ту тече, ту капе!
А на български си имаме такъв глагол – църцори!
Тъй че – да се гордеем с богатството на езика си! Да не се даваме на западняците. Е, трябва само малко да пооправим граматиката – за члена пак ми е думата! И преди всичко – да пооправим малко познанията си по граматика, че и по литература, биля!
За да не бъде, както го е казал поетът:
От Гренада до Албания
все този повик странен странства:
„Не щеме ний познания,
искаме познанства”
Е, Албания не е много далеч от нас! Тоя повик май е завладял и някои нашенци!
Това се отнася най-вече за тия, които по силата на професионалните си задължения трябва да формират у хората необходимите критерии! Ама първо те трябва да отговарят на тях!
Ха да видим – четете ! – дали някъде съм поставил неправилно пълен и непълен член! Приемам критики, ако са градивни! Ама сигурно няма да има никакви!