ЗА ЕЗИКА И ЗА ЧЛЕНА

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЧЛЕНАВеднага, за да не си помислите нещо друго, ще цитирам класика:

 

„Език свещен на моите деди ….”

 

Е, не мога да спестя и Дядо Вазовото продължение: „… кой те не руга …”

 

Да, много се навъдиха напоследък езикоругатели (те, в повечето случаи, са и отцеругатели!). Или поне – най-малкото – така извращават езика наш роден, че не можеш и да го познаеш, да не кажа – и съвсем не можеш да го разбереш! И дан в тая психопатия несъмнено дава и родната ни журналистика!

Спомних си за това, гледайки в едно скорошно шоу госта – един от първите, дето в печатните си медии въведе уличния език, да не кажа – лексикона на булевардната гинекология!

Та в тия случаи най-малка беда е членът, но така и така сме се хванали за него – нека продължим. За разлика от езиците на други народи, ние практически нямаме падежни форми. Като анахронизъм днес звучи съвсем правилния при обръщение звателен падеж, например: „Господине Председателю!”. А пък то да правиш разлика между председателка (например Цецка) и председател (например Борисов като правителствен такъв) – си е жив сексизъм! Всичко, както ни поучават и както звучи от радио, екран и по медиите, трябва да бъде унисекс!

Хващайки се за последната сричка на последната дума, нека да отбележим, че имаше някакъв повик членът да не бъде пълен и непълен – един вид, за да се реформира, да се опрости (опростачи) езика! Бе къде без пълния член, бре! То член ли е членът, ако не е пълен! Тогава, когато трябва да бъде пълен! А това, според нормите на граматиката, е, когато думата е подлог! Е, когато не е подлог – влиза в употреба и непълният член. И това – непълният член – е задължителен, когато пред думата има предлог! Те именно предлогът играе някаква роля на падежно насочване, понеже си нямаме падежни форми – а в скандинавските езици има комай повече от дузина падежни форми! Ама по тоя въпрос да се произнесат скандинавистите – имаме май такава специалност в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Още по-голяма бъркотия настава, когато липсва предлог и са разменени местата на подлога и прякото допълнение, както, може би за екстравагантност, си позволяват някои медии. Какво бихте казали за смисъла на такова едно изречение, например:

 

„Баба Меца чука Любомир Вучков”

 

То, понеже си позволих да използвам името си, ясно кой кого е чукал, обратното би било нереалистично! Ама я си представете ако вместо моето име беше, например „Кума Лиса”? То не че няма сексуални извращения и в природата, както и в човечеството, ама тук много трябва да се замисли човек – кой – кого (както беше казал навремето пролетарският вожд Илич). И единственият, май, критерии, макар и не съвсем сигурен, може да бъде възрастовото предпочитание. Че кой не налита на по-младо, а в горния пример кой е по-млад и кой – по-стар, си личи! (Става дума за примерът с Баба Меца и Кума Лиса, а не за по-горния – с моето име, макар че ние с Бабата можем и връстници да се изкараме!).

Та по тоя повод си спомням един виц и един истински случай-

Нека първо да бъде вица (не ми искайте 5 лв, ако го намирате за стар!).

 

Група московски журналисти посещават Кавказ да интервюират столетниците (там старците живеят по 150 – 160 години, та някои чак стигат и до 200). Влезли в една къща журналистите, питат стареца как е доживял до толкова години. Столетникът отговаря, че освен кумис нищо друго не е помирисвал за пиене, само една жена е имал през живота си, никога не е пушил! Чудят се журналистите, по едно време от съседната стая се разнася женски кикот и мъжка пиянска песен. „Какво е това” – питат журналистите стареца. А той, засрамен, отговаря: „Пияният ми тате пак е довлякъл някакви курви – правят секс, пушат и пиянстват! Ама да знаете какъв мъж е тате!? Ееее, на младини чука Баба Меца, а тя и досега, за благодарност, продължава да му носи мед!”

 

Та нещо подобно се случи и на мен преди няколко години. Имаме навик със старите колеги редовно да правим „другарски вечери” в някой ресторант. Ама на мен ми се обажда скъпа колежка да ме информира за предстоящата среща тъкмо когато ефиземът съвсем ме беше задушил – нито мога да говоря, нито мога да дишам, само кашлям дълбоко, дълбоко. Викам й:

Мила, тоя път няма да мога да дойда! Едва успявам да се довлека на работа – да не взимам отпуск и болнични! Не чуваш ли, че едва говоря и непрекъснато кашлям?”

А тя ми отвръща:

Че лекувай се, де! Пий ефералган и компот от дюли – помага!

А аз й казвам:

Какъв ефералган, какви дюли? Имах малко аспирин, от царско време резерв, ама по времето на Тройната го изпих, сега даже за зъб нямам. А дюлята я отсекохме отдавна – беше нещо като буржоазна отживелица през първите години на соца!

На следващия ден се замъквам на работа едва-едва и ме посреща потриерът. „Виж”-вика – „едно маце донесе за теб един найлонов плик”.

Взимам плика – и какво да видя: Опаковка ефералган и някъде към 3 кила дюли!

Е, като оздравях, отблатгодарих се на колежката – както си знам!

 

Но нешо се оплеснах – нали говорехме за езика и за члена. То, за разлика от нашия, българския, дето члена го слагаме все отзад, цивилизованите народи имат езици, при които членът е отпред – английски, френски, немски! Даже се твърди, че първоначално на сградата на Парламента надписът е бил по тоя тертип:

 

„То Съединение прави Та Сила”

 

Ама после сме си го побългарили – както си е и досега! Който не знае и не вярва – да иде да прочете!

 

А пък казват, че турците били по-нецивилизовани и от нас – те члена го слагали ту отпред, ту отзад! Ама аз не знам дали е истина! А трябва да се учат езици – не се знае след време на кой хал (кол) ще бъдем!

 

А иначе – не е вярно, че нашият български не е богат език! Напротив, напротив! Даже е по-богат, да кажем, от английския (в Обединеното кралство, казват, чист английски говорели само пасторите и телерадиокоментаторите – не са явно като нашите!). А ето ви пример за сравнение на богатството между английски и български езици:

В английски, както и на български, има глагол тече – to flow, показващ, че дъждът е като поток;

В английски, както и на български, има глагол капе – to drop, показващ, че дъждът вали на капки;

Но в английски няма глагол, показващ, че дъждът ту тече, ту капе!

А на български си имаме такъв глагол – църцори!

 

Тъй че – да се гордеем с богатството на езика си! Да не се даваме на западняците. Е, трябва само малко да пооправим граматиката – за члена пак ми е думата! И преди всичко – да пооправим малко познанията си по граматика, че и по литература, биля!

За да не бъде, както го е казал поетът:

 

От Гренада до Албания

все този повик странен странства:

„Не щеме ний познания,

искаме познанства”

 

Е, Албания не е много далеч от нас! Тоя повик май е завладял и някои нашенци!

Това се отнася най-вече за тия, които по силата на професионалните си задължения трябва да формират у хората необходимите критерии! Ама първо те трябва да отговарят на тях!

 

Ха да видим – четете ! – дали някъде съм поставил неправилно пълен и непълен член! Приемам критики, ако са градивни! Ама сигурно няма да има никакви!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.