„Vreme e za smyana…“ – прочитам в ес-ем-еса, който ми изпраща моят мобилен оператор и изпускам телефона от изумление – Брей, Брей, Брей! Значи разбраха, че докато те сменят софтуер, техните клиенти ще сменят тях. Дори, осъзнали тоталната си безпомощност, проявяват невиждана и нечувана коректност сами да кажат – опитахме се, не става, сменяйте ни, не се мъчете!
Обаче радостното ми въодушевление не трае дълго. Вдигам апаратчето от земята и дочитам, че ми предлагат да си сменя… гумите.
Аз, драги, гуми нямам, най-малкото, защото съм с крайниково задвижване, тип хуманоиден кракомобил. Но вие това няма как да го знаете, защото по дифолт си ме третирате като неодушевен предмет. Но не сте прави – душа имам, нерви нямам.
Помня как преди време скастрих един мой познат, плюещ по червения мобилен оператор. Около половин час го убеждавах колко точни и изрядни са, а той цели два часа не ми вярваше. Дори реши, че почвам да се смахвам. Успокои се едва, когато казах – обаче Топлофикация са мошеници . Така е. Но за тях друг път.
Тук иде реч за червените. Няма да им споменавам името та да не излезе като реклама. Нямало лоша реклама, казват. Е, моята е лоша.
Къф ти е проблема – ще ме попита някоя тяхна служителка с онази некомпетентна жизнерадостна апатия, която в началото припознавах за мило старание. Проблемът ми е проблемен и многопластов, и системен, и финансов, и потребителски, и всякакъв.
Първо – от има няма половин година сметките са има-няма. Т.е. предимно ги няма, а като ги има то ги има в неразбираемо изобилие. Второ – няма начин да си видиш какво си говорил, колко си говорил и какво ти остава – все те канят да опиташ по-късно. То верно опитът му е майката, но мен нещо ми писнА да плащам насляпо. Трето – никой така и не можа да ми обЯсни как може да имам две различни фактури от една и съща дата и аджеба какво съдържат тия фактури.
Викат – не плащайте, госпожа! А се и дразнят, че ги разпитвам и настоявам да знам.
Ми няма да плащам, разбира се. Но защо ли имам тревожен пресантиман, че това временно-продължително неплащане после ще ми излезе солено?
То верно лафът – бавно става, с компютър работим – си е вече класика в сферата на услугите. Но при тях май вече е – нищо не става…с компютър работим.
Не знам точно как мислят да си задържат клиентите, предлагайки им – ни лук яли ни лук мирисали, смяна на гуми. Щом успяха да разколебаят моето пословично моногамие начи нещата им не вървят хич надобре. Просто в един момент ще престана да опитвам „по-късно“ и ще им тегля една. Всъщност – май точно в момента им тегля една.