Loading...
Нещо от сутринта денят ми тръгна леко накриво. Пет пъти се намръщих, два пъти повиших тон и дори веднъж леко тръшнах вратата.
Леко, леко, но душата ми се разтърси.
Вървях и си мислех… Егати денят ще бъде. Опссс… В метрото се оказа, че ми няма картата… опс.
Купих си билетче… Опссс… метрото замина. Много намръщвания, много.
Докато се мернах в една витрина – от отражението струеше намръщеност.
Ау! Ама АУ, ви казвам! Много АУ..ччч!
Струеше, обгръщаше света като мрачен облак, покриваше го, затискаше го, а аз в центъра – като богиня на намръщеността. Ама не красива богиня, а от онези със змии в косите и гущери в зъбите. Вещерска богиня. Изобщо не ми отиваше.
А аз съм суетна, много суетна… както сте забелязали, може би…
И в този момент улових една усмивка. Нечия, непозната. Най-нахално се взираше в очите ми, по-черни от черна дупка в сатурнов период, промъкна се между миглите, които се опитваха всячески да замрежат погледа, демонстрирайки незаинтересованост, погъделичка зениците и оппп… в душата.
Странна работа! Странно странна!
Изведнъж оная от витрината се преобрази, трансформира, модифицира, изкристализира и грейна.
Дори шалът, който я душеше пое в неизвестна посока, понесен от вятъра на промяната.
Онази от витрината се превърна в мен. И… се усмихна.
Какво като денят беше тръгнал леко криво, щеше да бъде един добър ден…
Ако днес срещнете някого, загубил усмивката си, подарете му своята…
Ако днес срещнете някого, загубил себе си в мрака, осветете пътя му с усмивки…
Ако днес срещнете усмивка, усмихнете й се.
Ако днес срещнете мен… усмихнете ми се !
Усмивката е слънчев бумеранг.
Честно!
