Loading...
Вървя по улицата, чопля семки и плюя навсякъде шлюпките. Вкусно ми е. Като ги свърша, ще запаля цигара. Майната им на въздържателите, еколозите и всички фалшиви моралисти! Ще правя каквото си искам! Нали живеем в демокрация!
Като стигна до офиса, ще си купя топъл бюрек от баничарницата отсреща и ще го хапна, заедно с една студена бозичка. Докато закусвам, ще прегледам на компютъра последните новини.После ще початя малко с жена си, че от тия футболни мачове по телевизията все не остава време да си разменим две думи у дома. След това ще погледна служебната поща.Най-спешните писма винаги оставям най-накрая. Да не се правят на толкова велики някои хора! Без тях земята няма да спре да се върти, я! Малко по-късно ще отворя пакет от онзи чипс, дето го купих на промоция. Ще си взема една студена биричка от хладилника на секретарката и ще пийна с удоволствие. Ще прегледам всички спортни сайтове, интересните статии и особено коментарите под тях. Много ме кефят лузърите и хейтърите, дето плюят всеки и всичко. Като чета коментарите им ми се струва, че все едно аз съм ги писал. Така неусетно идва ред за обяд.
Прескачам до близката „Бира – скара“ и си поръчвам шест кебапчета, три хлебчета, двадесет люти чушлета и две умрели от студ бирички. Сядам на някоя от омазаните и непочистени маси и започвам най-важната за деня работа – обяда!Вчера новия колега минаваше наблизо и подхвърли, че някои хора ядат за да живеят, а други живеят за да ядат. Какво ли искаше да каже този загубеняк?
Като се нахраня, се оригвам доволно и се прибирам в офиса. Шефът никога не стои следобед на работа тъй, че спокойно мога да си сваля някой филм или да поразгледам клюките в нета. Поклонник съм на Ким Кардашян. Е, това е имидж! Да си нищо, но да пишат непрекъснато за теб! Докато се забавлявам визуално, хапвам шам фастък.Може да цапна и едно уиски за подобряване на храносмилането. След това тихо премествам стола си до вратата и си вземам дозата следобеден сън. Ако някой случайно иска да влезе при мен, ще бутне вратата, а тя стола на който спя. Аз ще се събудя и ще имитирам трудова заетост. Всичко съм измислил в детайли, разбира се. Така ще мине и този работен ден.
В съседната стая, където работят трима от колегите е по-весело, но в замяна на това човек не може да се отдаде на личните си занимания и предпочитания. Затова, когато си тръгвам за в къщи, завистливо им подхвърлям: – „Ех, живот си живеете вие! А на мен главата ми пуши от работа!“ И за да не съм голословен, запалвам поредната цигара за деня. Пуша „Малборо“, щото на черния пазар е евтино. Скоро може да мина на „Пал-мал“ или „Дънхил“. Нали министърът каза, че ще ни повишат заплатите до четири хилядарки на месец. Е, не е много приятно всеки ден да се разкарваш до работа и обратно, но такава е съдбата на държавния чиновник. Като си помисля, че има загубеняци, дето бачкат и събота за някакви мизерни 400 – 500 лева, ми става смешно. Бах ти задръстеняците!
Обаче вече съм решил! Ако другарите от ГЕРБ приемат закон, в който се разрешава да си стоиш и работиш у дома, ще гласувам докато съм жив за тях.
