Loading...
1. Когато са разписани правила подобни на „при 500 болни на 100 хиляди затваряме училищата“, тези правила щяха да се спазват. Например когато заболеваемостта стигне тези нива, вместо да се плямпа „продължаваме промяната“, мярката щеше да се изпълни и нямаше въобще да се стига до сегашното положение;
2. Още през лятото щеше да се направи план за тестване на учениците в клас. Щяха да се проведат анкети сред родителите и да се вземат информирани съгласия за това дали позволяват или не учениците им да бъдат тествани. Съответно щяха да се направят размествания и формиране на нови паралелки – класове с изцяло съгласни родители, чийто деца ще учат присъствено през новата учебна година, и класове с изцяло несъгласни родители, чийто ученици ще учат изцяло онлайн до отмяна на извънредното положение;
3. Никога нямаше да бъде позволено училищата да се затворят за под две седмици, с което маса ученици да се разпилеят да живеят по различни семейства – баби, лели, родителски кооперативи, да учат по работните места и в ресторанти, т.н., – след което изведнъж пак да се върнат по класните стаи преди да бъде преминал стандартния карантинен период. При налагане на нови мерки щеше да се изчаква необходимото време те първо да си покажат ефекта, след което да се вземе ново решение;
4. Още през лятото щеше да се направи инвентаризация и щеше да се направи всичко възможно да има всички необходими респиратори и лекарства. А не да се установява в разгара на епидемията, че нещо липсва;
5. В никакъв случай нямаше да се орязват бюджетите на болниците, които поемат основния натиск на ковид пациенти!!! Ако нямаше пари, щеше да се търси къде другаде да се съкращават разходи, но плащанията за ковид пациенти по време на епидемия абсолютно нямаше да бъдат докоснати!!!;
6. Още от лятото щеше да има голяма информационна кампания, че при следващ голям пик на вълната зелените сертификати ще бъдат използвани за достъп до големи закрити обществени места. В никакъв случай нямаше да се прилагат мерки, които са прекопирани от държави с над 70% покритие на ваксинации, буквално „от днес за утре“ в държавата, която има под 20% покритие;
7. Зелените сертификати щяха да си останат такива, каквито са, а нямаше да бъдат „побългарявани“ с промяна на срокове на изтичане, при това незаписан върху самия сертификат (защото няма как);
8. „Безплатните“ тестове, които бяха обещани на хората, щяха да са наистина безплатни. А не да се окаже, че „безплатното“ е само самия тестер, а никой не се е сетил, че човека, който взима пробата, също трябва да получи някакви пари за своя достоен труд;
9. Когато се въведе социална мярка за три безплатни лекарства, щеше да бъде помислено върху начина за тяхното изписване. А не да се окаже, че ако в дадена аптека ги няма и трите в наличност, рецептата не само, че не може да се изпълни, но и човек няма да има възможност да си купи липсващото лекарство с пари от друга аптека. Това са технически детайли, които първо се премислят, а след това се изпълняват;
10. На други държави щяха да бъдат дарявани ваксините с изтичащ срок на годност, а за българите щяха да останат такива, на които не е изтекъл. Не, не говоря, че тези с изтеклия срок са лоши и вредни в момента – има официално разрешение да продължат да се използват и явно всичко си им е наред. Въпросът е принципен;
11. Политиците на чело на държавата щяха да вземат активна позиция и да покажат с личен пример как се ваксинират. Щяха ежедневно да говорят и да водят кампания в националните медии. А не националните медии да са наводнени с профани и илитерати докато политиците мишкуват по кабинетите си;
12. Нямаше начело на Министерство на Здравеопазването да е сложен министър, който месеци по-рано е бил активен антиваксър, омаловажавал е епидемията и е говорил против тогавашните мерки;
13. Когато някой политик сгафи тотално, както например извърши всичко от горно изброените точки, щеше да се извини и да си подаде оставка. Щеше да се извини най-малкото и онзи, който го е назначил. А хората никога повече нямаше да гласуват за такива хора.
