Loading...
Не, не съм русофоб. Но май съм на път да стана. Не бях досега, защото любимият ми композитор е Шостакович. Или беше. Смайва ме четвъртата му симфония, особено финалът. Този финал е някакъв вселенски шемет. Само че сега вече няма да го слушам, защото ще ми припомня милионите изгонени от домовете им украинска жени и деца. Изгонени от Путин. Путин от когото повечето руснаци се възхищават.
Вече отдавна не слушам любимата ми някога Жана Бичевская. Отначало, преди путинизма да се превърна в масово насилие великоруските й песенни пориви звучаха умилително. Това, дето Русия се изправяла от колениченето си е взето, между другото, от една нейна песен. Тези нейни умилителни някога изпълнения сега изглеждат гадни и отблъскващи.
Не, вече не мога да слушам и любимия ми някога Окуджава. Той също се съотнася, чисто външно, по някакъв странен начин, тъкмо защото е трогателен и въздействащ с путинската гадост. Просто защото човек си дума „народ, комуто принадлежи такъв поет и певец не може да бъде изостанал, безчувствен, див и жесток. Някой го подвежда, иначе той е добър“.
Но изглежда обаче, че може. Да бъде толкова див и жесток. И щом все някой го подвежда е не само див и жесток, но и тъп.
Не, вече няма да чета Достоевски, чиито творби съм чел и препрочитал многократно. Особено „Бесове“. Защото вече всяка негова книга ще ме подсеща, че и той не е бил пощаден от великоруския бяс.
Вече няма да препрочитам и Варлам Шаламов. След руското нашествие в Украйна толкова мрак ми идва в повече.
Мога да изброя още десетки руски творци, които ми харесваха, но от чиито творби вече ще страня, защото ще ме подсещат за днешното руско мракобесие и за военнопрестъпника Путин.
Май единственият руски писател, който ми остава и чийто почитател все така ще бъда е Андрей Платонов, описал, през причудливо и трогателно съчувствие цялата нелепо битие и духовна юродивост на това племе.
А между другото дали путиняците, дето се пишат русофили имат поне една стотна от познанията за руската история и руската култура, които имам аз? Излишен въпрос, те и руснаците едва ли имат моите познания, като изключим изключенията /Путин въобще не е изключение/.
И ето последното, което би могло да ме направи русомразец.
Събитията на18-ти март. Три милиона прогонени от домовете си украинци, между които един милион деца и поне два града сринати от бомбардировки. А в същото време руснаците празнуват. Веят знамена, подскачат, танцуват, тържествуват, ликуват и разбира се слушат в унес излиянията на любимия си вожд. Годишнина от превземането на Крим. Гнус.
Да, точно така – гнус. Не мога да ги мразя, прекалено съм бил привързан към някои руски творби и произведения. Гнус ме е от тях. Страх ме е от тях. Добре, че сме в НАТО. Неблагодарното ни природонаселение да благодари на Иван Костов и Петър Стоянов, а не на себе си.
