Запомних думите на онова милиционерче от женски пол. Ще си сърбаме попарата. Та съм почти съгласен с нея. Попарата ще сърбаме. И супата ще духаме. А тя ще излезе чиста. Военният прокурор, пратен от Гешев ще я изчисти. Но думата ми не е за девойката. За МВР е. Тази институция /както и армията и прокуратурата/ не са мръднали от 09.09.1944 година насам.
Знаете ли как се почва работа в милицията? Сетете се за ваши познати, които работят там! Връзки. Връзки. Ако нямаш познат милиционер, или роднина милиционер няма как да почнеш да работиш там. Службата се предава по наследство. Партизанин. Син и приятел на партизанин. Внук, правнук, праправнук на партизанин и техните приятели. Класово осъзнати. Недосегаеми от закона.
Два пъти съм бил свидетел на дела, в които са замесени милиционери. На първото с моята приятелка тогава. От 30 човека, видели как трима милиционери смляха от бой трима студенти, само ние отидохме. Другите ги бе страх. 1984 година. Полицаите ги оправдаха, прокурорът ми се разкрещя дали знам колко дават за лъжесвидетелство, а студентите ги осъдиха и изхвърлиха от Шуменския институт. Втория път бях свидетел, как един милиционер помля колата на приятел и избяга. Оправдаха го. Третия път се опитах да съдя един, който ме закопча на трамвая абсолютно незаконно и ме направи за кашмер пред приятелите. Нито един адвокат във Видин не посмя да поеме делото. А една камара народ се изреди да ме моли, да оттегля жалбата, която подадох в районното. Него поне от КОС го преместиха в детска педагогическа. Малка победа, но сладка.
Та е право девойчето. Хем ще сърбаме попарата, хем ще духаме супата. Те са ВЕЧНИТЕ. Вече 77 години са над законите.
Приятна вечер!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов