Деца като Деца

Децата и мястото им в обществения живот на съвременното ни динамично общество – това е тема, която ме вълнува ежечасово. Вероятно на тези, които все още не са родители темата им звучи като – е, кво па толко, сички сме били деца, знаем как е. Деца като деца.
Не, не е… не е същото.

В новините – Две седмокласнички набиват с една година по-малката си съученичка, защото… копирала облеклото на едно от момичетата.
Преди няколко години – две момичето убиват трето, защото ги дразнело.
Пак новините всеки ден – деца заснемат побой над съученик на мобилния си телефон. Деца разпространяват видеоклипчета със секс между деца чрез мобилните си телефони. Деца унижават други деца поради различия разни – социални, материални, емоционални. Деца се самоубиват, защото се чувстват отхвърлени.
Днес в градинката – три 13-14 годишни, момчета, се наливат с бира и псуват минаващите хора. Минава едно по-малко момче и единият от биропиещите подвиква:
– Я, виж го оня смотаняк от 6-ти Б, айде да го счупиме от бой! Мноо ме дразни!
Вторият биропиещ отговаря, отпивайки от бутилката:
– Остай го тоя нещастник, днеска ме мързи. Утре…
„Нещастникът“, затаил до този момент дъх, си оправя очилата, преглъща и отминава, въздъхвайки с облекчение.
Минута по-късно се задават две момичета, видимо на същата възраст, вървят и си се хихикат.
Кандидат бияча изкрясква екзалтирано:
– О, парцали, елате да духате!
Момичетата се заливат в кикот. Тънките токчета едва придържат нестабилните им телца, а малките им чантички със сигурност не съдържат учебници.
Третото момче, мълчало до сега, додава:
– Има пиячка и съм надървен, късметлийки сте.
Последвалият кикот е почти радостен.
Две-три баби от съседните пейки запушват уши и клатейки възмутено глава се отдалечават, подпирайки се на архаичния си морал.
Младеж на около 25 спира и с интерес се зазяпва в подрастващите, в погледа му се чете одобрение.
Някъде наблизо мяркам полицейска фуражка – реди се за кафе човекът, нали министерството е досами градинката. Може и за сок да се реди, днес е топло.
На мен ми е студено. Вторачила съм се в децата и подтискам желанието си да им шибна два шамара, без да им казвам защо. Може би именно поради факта, че някой им шибва два шамара, без да им казва защо, са превърнали циничната агресия в начин на общуване.
Или просто никой няма време да им шибне два шамара, камо ли да им обяснява каквото и да било.
И аз няма.
Ставам, понесла вината на раменете си. Защото си е така – ние възрастните сме виновни – с нашите модели на поведение, с липсата на внимание, с грешно прилаганата демокрация. И ми е тежко, и ми е мъчно, и се питам – така ли ще бъде, така ли ще растат – със секс и бой? А после когато детството си отиде и се окаже, че са консумирали живота на възрастните предсрочно и вече не им е интересно?
Гласовете на децата продължават да огласят слънчевата градинка. Вече двулитровата бутилка бира се споделя от 5-ма – трите момчета и двете момичета. Пият бира и се чувстват големи, по детски. Смеят се, хубаво им е. Утре ще разказват как са се напили и ще са егати пичовете.